До 70-те години включително Федералната служба за бежанците се числи по-скоро към невзрачните германски учреждения. Вълната от бежанци, която залива Германия от началото на 70-те, се оказва първото сериозно изпитание - след военния преврат в Турция десетки хиляди турци се насочват към Германия, в резултат на което работата на Службата на бежанците осезаемо нараства, броят на нейните служители се увеличава от 130 на 350. Като това още не е истинският щурм - казва говорителят на Службата Волфганг Дорфнер: Падането на желязната завеса всъщност предизвиква най-големия приток на бежанци към Германия, пикът настъпва през 1989-та година, а бежанците са преди всичко от Румъния, България и други държави от Източна Европа. Този процес приключва докъм 1992-ра година, когато са подадени 440 хиляди молби за убежище.

В тези времена не само Федералната служба е блокирана от многохилядния наплив на хора, цялата държава се оказва на ръба на възможностите си да приема чужденци. Политическите последствия се проявяват една година по-късно - когато Германия решава да затегне режима за даването на право на убежище. Една от основните промени е свързана с разпоредбите, отнасящи се до така наречените "трети" държави. Волфганг Дорнер пояснява: Германия граничи от една страна с демократичните държави-членки на Европейския съюз, от друга - на изток - с Полша и Чехия, които са сигурни трети страни, т.е. те имат собствени правила за бежанците и самите те приемат бежанци. Оттам следва, че ако някой кандидатства за убежище в Германия и се установи със сигурност, че идва от Чехия, например, тогава ние го връщаме на Чехия и казваме - подай си молбата за убежище там, където също можеш да получиш социални услуги, както и защита от политическо преследване.

Друга от промените в закона се отнася пък до определението "сигурни родни страни". И на всеки, който идва от такава страна - каквито за Германия са Полша, Швеция или Гана - не след дълго получава отказ на молбата си за убежище, която се отхвърля като неоснователна. Решението дали да се удовлетвори една молба или не, се взима от специално подготвени експерти - познаващи достатъчно ситуацията в различните държави. Те провеждат продължителни разговори с кандидата, по време на които трябва да се изясни какви са причините за искането на убежище и на какви опасности е изложен в собствената си страна. И ако някой твърди, че му се е наложило да избяга от страната си, защото е взел участие в протестна демонстрация и снимката му се е появила във вестника, експертите непременно проучват всички детайли - дали именно в този ден е имало демонстрация, дали в съответната държава участниците в протестни демонстрации се преследват или всичко е плод на въображението на кандидата за убежище. През миналата година Федаралната служба за бежанците е удовлетворила само 1,7 процента от подадените молби за убежище. Но и промените в законодателството спрямо бежанците доведоха до силен спад в броя на кандидатите за убежище - очаква се през тази година те да са 50 хиляди. При това вече 2-те хиляди и 300 служители скоро ще имат и допълнителни задължения - намеренията на правителството са Службата да се трансформира и да отговаря за миграцията като цяло. Оттам нататък новите отговорности ще са свързани с осигуряването на достатъчна езикова подготовка на живеещите в Германия чужденци, както и с организацията на специални курсове за по-добро интегриране в страната. Тъй като само този, който говори немски добре и знае кои са Бисмарк, Гьоте или Бах, би могъл да се идентифицира реално с Германия.