Когато бившият сътрудник на американските тайни служби Едуард Сноудън разкри към какви методи прибягва американската Агенция за национална сигурност, това породи силно възмущение в Германия. А след като стана ясно, че дори мобилният телефон на германската канцлерка Ангела Меркел не е защитен, за момент изглеждаше, че скандалът застрашава сериозно добрите германско-американски приятелски отношения.

Сега обаче германското разузнаване изглежда решено да прибегне до същите методи и да съкрати преднината на американската АНС. Преди няколко дни стана известно, че разузнавателната служба БНД планира да увеличи техническите си възможности и да започне да контролира детайлно социалните медии. По информация на "Зюддойче цайтунг", в бъдеще разузнаването ще следи в реално време случващото се в мрежите като Фейсбук или Туитър, т.е. ще събира информации непосредствено след като са били поствани от потребителите.

Проектът е част от т.нар. "Стратегическа инициатива техника", за която Бундестагът трябва да одобри сумата от 300 милиона евро, както настоява БНД. Сравнено с годишния бюджет на АНС в размер на 10 милиарда долара /около 7,4 милиарда евро/, исканата от БНД сума може и да изглежда незначителна, но тя ще позволи на германското разузнаване да съкрати изоставането си от "големия брат" отвъд океана.

Кой ще бъде следен?

Ханс-Кристиян Щрьобеле от парламентарната комисия за тайните служби определя плановете на БНД като проблематични - включително защото методите на американската АНС са остро критикувани в Германия. Зеленият политик открива паралели между тях и намеренията на БНД: "БНД и АНС изглежда смятат, че законовите разпоредби за защита на личните данни не важат за чужденците", казва той в интервю за Дойче веле, визирайки уверението, че мярката на БНД не се отнася за германските граждани. Пред агенция Ройтерс неназован сътрудник на германското разузнаване заяви, че в случая не става въпрос за следене на германското население, а на информационния поток в чужбина.

Това е особено важно, защото задачите на германското външно разузнаване изрично изключват следенето на хора и събития в Германия или на германски граждани в чужбина. За тези дейности отговаря Службата за защита на конституцията /вътрешното разузнаване/, а БНД трябва да защитава Германия от външни опасности. Щрьобеле обаче се съмнява, че при огромния обем от събираната в реално време информация е възможно тя да бъде стриктно разделяна. Затова той смята, че при следенето на информационния поток по оптичните връзки ще бъдат прихващани и комуникациите на германски граждани.

На едно ниво с партньорите

За разлика от Щрьобеле, представителите на управляващата коалиция приемат доводите на БНД. Социалдемократът Кристиян Флизек, който е и член на разследващата комисия за подслушването от АНС, смята това за важно за сигурността на Германия: "Нуждаем се от разузнавателна информация за моментната обстановка в чужбина, което предпоставя и нуждата да бъде следен информационният поток в социалните мрежи като Фейсбук и Туитър", коментира той пред Дойчландфунк.

Още един аргумент в полза на техническата модернизация на БНД, произтичащ от международните ангажименти на Германия, посочва Родерих Кизеветер от ХДС: "Американците, както и съседите ни, очакват от нас да имаме надеждно външно разузнаване". "В света съществуват терористични заплахи, които не могат да бъдат разкрити и предотвратени само с четенето на вестници. Затова се нуждаем от разузнаване, което да е равностойно на задграничните ни партньори", убеден е Кизеветер.

Разликата между американската АНС и германското БНД се състои в контрола върху тях: докато американската служба е заприличала на държава в държавата, то дейността на германското външно разузнаване се следи от праламентарна комисия. Кристиан Щрьобеле настоява този механизъм да се запази и в бъдеще: "Приемам, че службата иска да работи с модерни средства - стига това да се върши в разумни граници и задължително под контрола на парламента", добавя зеленият депутат.