Бодигардове да блокират двата края на сцената в една голяма филхармония? Никога не съм си представял, че ще го преживея, но то наистина се случи: в Кьолнската филхармония, на концерта на Ланг Ланг - бляскавата клавирна звезда от Китай. Съвсем необичайни за един класически пианист са още няколко обстоятелства около 30-годишния китаец. Него го гледат и слушат милиарди запалянковци на откривания и финали на олимпиади и футболни първенства. Също като футболните звезди, преди няколко години той беше трансфериран за милиони долари от една звукозаписна фирма в друга. Китайските му сънародници го боготворят така, както е бил боготворен само Елвис Пресли, а в Европа и в Америка Ланг Ланг се носи сред облаците на седмото небе на поп-културата.

Свръхбърз и пълен с енергия

С времето китаецът изцяло усвои ролята на суперзвезда. В Кьолнската филхармония, пред няколко хиляди екзалтирани слушатели и зрители, той изскочи на сцената в черен дизайнерски костюм, с бяла камизола, модна прическа и дискретен грим. А двучасовият му клавирен рецитал с произведения на Моцарт и Шопен определено би шокирал по-консервативните почитатели на класическата музика. Защото Ланг Ланг не само свири със замах, той не само неудържимо дърпа всички погледи към феноменалните си, свръхбързи ръце - неговото сценично присъствие и езикът на тялото му, поклоните и прибежките по сцената, цялата драматургия и режисура на изявите му търсят максимален шоу-ефект.

Когато го слушах преди няколко години, видях само шоуто и бързината на ръцете, а чух просто едно виртуозно изпълнение без особено лично отношение. Сега Ланг Ланг е много по-зрял, сега шоуто е само някакъв - уместен или не - бонус към прекрасната музика, която явно е минала и през главата, и през душата му. Или поне музиката на Моцарт и Шопен, с които китайската звезда очевидно има много общи черти. Подобно на Моцарт, Ланг Ланг е бърз, мимолетен, остроумен, пълен с енергия, игрив, дори хазартен. С Шопен пък го свързва виртуозността, широкият и мощен жест на пианиста, който държи своята публика ако не за гърлото, то поне и за двете уши.

Това му прави чест

Ланг Ланг не само е израснал като интерпретатор, той очевидно - и това му прави чест - добре разбира, че невероятната му популярност може да се впрегне в добри каузи. Вече близо десетилетие живеещият в Ню Йорк китайски виртуоз се ангажира с подпомагането на талантливи деца и сам им преподава. Ланг Ланг не се надува, а често свири на деца в болници и приюти - изобщо там, където класическата музика рядко гостува. И ако в Китай 40 милиона деца учат пиано, включително и поради възхищението си от Ланг Ланг, по цял свят китайският виртуоз сигурно вече е спечелил още повече млади хора за музиката на Моцарт и Бетовен. Дали пък шеметният възход на Ланг Ланг не е част от шеметния възход на неговата огромна страна - и знак, че настъпва „китайска епоха”?

Публиката в Кьолн едва ли масово си е задавала подобни фундаментални въпроси. Хората бяха платили по стотина евро, само за да видят и чуят феномена Ланг Ланг. Част от тях дори не знаеха как точно да се държат на концерт с класическа музика и ръкопляскаха в средата на произведението или пък настървено правеха снимки с мобилните си телефони. Та разпоредителите направо се видяха в чудо, защото по принцип фотосветкавиците са строго забранени, за да не се пречи на изпълнителя. Но като една истинска поп-звезда Ланг Ланг не се смути нито от ненавременните овации, нито от камерите. А това допълнително вдигна градуса на симпатиите към него.

Автор: А. Андреев; Редактор: Д. Попова-Витцел