Годишната издръжка на МВР струва на българските данъкоплатци над 1 милиард лева, което е най-големият публичен разход в българската администрация. И още нещо: България заема осмо място в света по брой полицаи на глава от населението. Кипър е единствената страна от ЕС, която я изпреварва по този показател.

Иванка Иванова, която ръководи правния отдел на софийския институт „Отворено общество“, намира за парадоксален факта, че в България се харчат повече пари за полиция и вътрешна сигурност, отколкото за социални нужди и отбрана. „Това определено е феномен. В Европейския съюз и останалите развити страни нормата е социалните плащания и бюджетът за отбрана да са по-големи от бюджета на вътрешното министерство. На този фон още по-скандално е обстоятелство, че резултатът от този несъразмерно голям публичен разход е нарастващо обществено недоверие към правоохранителната и правораздавателната система, част от която е и полицията“, посочва Иванова.

Проспаните реформи

Шефът на фондация „РискМонитор“ Стефан Попов твърди на свой ред, че силната съпротива срещу реформирането на МВР се дължи до голяма степен на огромната численост на личния състав на ведомството: „Когато предлагаме начини за съкращаване и оптимизиране на състава и функциите на вътрешното министерство, политиците ни казват, че редуцирането на броя и отнемането на привилегии ще повлияе на начина, по който гласуват десетки хиляди хора от персонала на МВР, които заедно със семействата си представляват внушителна електорална сила от около 250 хиляди души“, казва Попов.

Според Веселин Методиев, бивш депутат и министър, МВР е придобило чертите на институция, която се грижи повече за служителите си, отколкото за вътрешната сигурност. В този дух е написан и новият закон за МВР, който засега е спрян с ветото на президента Росен Плевнелиев, допълва Методиев. Според него, реформите в системата са много трудни и заради „обрастването“ на едно полицейско по предназначение министерство с множество несвойствени функции. „Навсякъде по света паспорти и шофьорски книжки се издават от несвързаните с полицията служби за гражданска регистрация и от транспортните министерства, а пожарните команди са подчинени на отделните общини. В България всички тези дейности продължават да са под крилото на МВР. И макар че има специална агенция за бежанците, българското МВР си има собствен отдел „Миграция““, отбелязва Методиев.

Кривото огледало на МВР

Иванка Иванова от „Отворено общество“ обръща внимание и на един друг проблем: „На книга престъпността в България намалява, но това е заради демографското редуциране на групата, която е най-активна в извършването на криминални деяния - мъжете на възраст до 30 години. Резултатите от анализа за специфичната повъзрастова престъпност показват едни от най-високите равнища на криминална активност в Европа. По брой на убийствата София попада в групата на най-опасните столици в Европа. И още нещо: сравнителните изследвания сочат, че честотата на кражбите и престъпленията срещу бизнеса и частната собственост е средно с 18 процента по-висока в сравнение с останалите бивши социалистически страни, които сега са членки на Европейския съюз“, посочва Иванова. Според нея, изкривяването на полицейската статистика идва и от неотчитането на много престъпления, което е свързано с нежеланието на полицията да си влошава онези показатели, които обосновават харчовете ѝ.

Какво да се прави?

Стефан Попов от фондация „РискМонитор“ предлага следното решение: „МВР трябва да се закрие и след това да се учреди наново като „национална полиция“, изчистена от всички ненужни и несвързани с охраната на вътрешния ред дейности“, казва Попов. Според него, в криминализирана държава като България демократичната процедура работи само ако на власт са конкуриращи се сили. „Преди пет години Тройната коалиция можеше да извърши реформите в МВР, защото участниците в тази коалиция се дебнеха един другиго в битката за повече власт и ресурс. По време на моно-управлението на ГЕРБ шансовете за демократично реформиране на МВР силно намаляха“, отбелязва Стефан Попов от фондация „РискМонитор“.