За поскъпването на горивата в Германия и много други страни в Централна Европа си има дежурно обяснение: то се дължи на американското петролно ембарго срещу Иран, както и на напрежението в района на Персийския залив. Малцина обаче предполагат, че може да има и друга причина за поскъпването: прекратяването на доставките на петрол от Русия за страните от ЕС през тръбопровода "Дружба".

Мнозина на Запад дори не са чували, че подобен тръбопровод съществува. Точно в това е проблемът! В ЕС, чийто най-голям енергиен доставчик е Русия, от години насам се води дебат за сигурността на доставките. От месеци горят страстите около "Северен поток-2", а Брюксел дори промени някои закони, за да се защити от реалните или предполагаеми опасности, произтичащи от строящия се руски газопровод.

Но ето, че временно отпадна най-важният път за доставките на руски петрол за редица страни в Европа - Германия, Полша, Унгария, Словакия и Чехия. А какво прави Европа? Нищо! Изглежда никой не се вълнува особено от тази тема. Вярно е, че някои водещи медии пуснаха кратки съобщения, когато в края на април се разбра, че по тръбата тече замърсен с отровни хлориди петрол, и че тези съединения ускоряват корозионните процеси, в резултат на което доставките бяха спрени. Много бързо след това обаче темата беше напълно забравена.

Единствено агенция Ройтерс продължи да следи случващото се около най-голямата катастрофа в историята на руската петролна индустрия, която може да има сериозни последици също и за европейските енергийни доставки. Междувременно Русия обяви, че е възстановила подаването на петрол по тръбопровода „Дружба“, но докато той стигне до страните от Централна и Западна Европа ще трябва да мине още време.

Пет милиона тона замърсен суров петрол

След проведена в Братислава среща на европейските фирми-оператори на тръбопровода агенция Ройтерс съобщи на 14 май, че не е ясно кога доставките на суровината ще се възстановят в пълен обем. Няма яснота и за това каква ще бъде съдбата на огромните количества замърсен петрол, които са задръстили хиляди километри от тръбопровода - между другото един от най-дългите в света.

Тези няколко цифри дават по-ясна представа за мащабите на катастрофата: в тръбопровода "Дружба" са проникнали до 5 милиона тона, (около 37 милиона барела) замърсен суров петрол, колкото е капацитетът на целия тръбопровод за един месец. За сравнение: унгарската петролна компания MOL се ангажира да изхвърли 100 хиляди тона от негодната суровина, а украинският енергиен доставчик Ukrtransnafta твърди, че ще са му нужни между 4 и 6 месеца време, за да изпомпа около 350 хиляди тона от замърсения петрол към Унгария и Словакия, където да бъдат складирани или унищожени. А трябва да се има предвид, че южното разклонение на петролопровода – до тези две страни и до Чехия, е по-маловажното в случая.

Северния участък на тръбата преминава през Беларус и Полша, за да стигне до Германия, която е третият най-голям купувач на руски петрол в света. В полския участък от тръбопровода, по информация на Ройтерс, има 1,2 милиона тона замърсен петрол. И докато те блокират тръбата, германските рафинерии в Шведт и Лойна, които снабдяват с горива източните германски провинции и столицата Берлин, ще трябва да внасят суровина с кораби - през пристанищата Гданск и Росток.

Кой ще плати сметката?

Това, разбира се, ще увеличи драстично разходите им и възниква въпросът дали те няма да бъдат прехвърлени върху последния във веригата - крайните потребители на горива. И още въпроси: ще породи ли тази извънредна ситуация недостиг на горива в Полша и трите балтийски републики? От белоруската рафинерия в Новополоцк, която снабдява въпросните страни с горива, съобщават, че заради замърсяването на тръбопровода са в състояние да произвеждат само половината от договорените количества суровина. Не е ясно и каква ще бъде съдбата на най-малко 10-те танкера, превозващи от руското балтийско пристанище Уст-Луга замърсен петрол, който никой не иска да вземе? Три от тези танкери вече се намират в пристанището в Росток.

Както се вижда, темата има много аспекти и поражда все повече въпроси. Но изглежда натискът върху политиката и бизнеса не е достатъчно силен, за да ги принуди да отговорят на всички тези въпроси. Петролната индустрия, която прилича на затворено общество от взаимно свързани фирми, засега мълчи и прави всичко по силите си да отклонява всички журналистически въпроси. А политиката повтаря мантрата си, че снабдяването с горива било сигурно. Експертите също предпочитат да си мълчат и да не отварят дума за възможните последици от това, че по старите железни тръби на "Дружба" текат отровни съединения.

Човек остава с впечатлението, че никой в Европа в момента не желае да се захване с тази парлива тема. Ако обаче Германия или ЕС наистина са така загрижени за сигурността на енергийните доставки, както твърдят, е крайно време да се занимаят с проблема за нефтопровода "Дружба".