Реформите са спрени, преди да са започнали, казват критици на правителството. „Не помня някой да е правил по-големи реформи от мен”, отговаря им премиерът. Като цяло иначе цари единодушие по въпроса къде има нужда от реформи. Всички сочат, например, осигурителните системи. В тази област е и нашият пример от седмицата - с така наречените краткосрочни болнични листове.

"Дисциплинираща" мярка

Техният брой бил нараснал неестествено в началото на новата година, така че, при намаляващи заради кризата приходи, на Националния осигурителен институт му се налага да прави по-големи разходи. Предлаганото решение на проблема е просто и радикално - спират се разходите.

За целта се обсъждат два варианта, които по същество се свеждат до едно и също - осигурителната институция се отървава от плащането на първите три дни от болничните, като го прехвърля на осигуряващите се и на техните работодатели. Мярката се определя като „дисциплинираща”. Без съмнение възможностите за издаване на фиктивни болнични листове трябва да бъдат максимално ограничени. Както и хората трябва да бъдат стимулирани да се отнасят отговорно към здравето си. „Дисциплинирането” по предлагания начин обаче е повърхностно и неефективно.

Докато се "дисциплинира", системата се обезсмисля

Първо, така на практика вкупом ни вкарват в графата лъжци и фалшификатори. Но по-важно е, че ни карат да плащаме два пъти за едно и също нещо. Веднъж всеки месец като процент от дохода ни за осигуровка "временна нетрудоспособност". И втори път - като се разболеем. Така естествената връзка осигуровка - осигурителен риск - обезщетение се прекъсва.

Според социалния министър в това няма никакъв проблем, защото най-масово се ползвали именно краткосрочните болнични. Точно в това обаче е проблемът. Защото за огромната част от осигуряващите се осигуровката започва да губи смисъла си, когато от обхвата й отпадне най-разпространеният и често срещан риск. Така, докато се „дисциплинира”, системата се обезсмисля.

Задълбочаващ се порок

Проблемът с болничните листове всъщност разкрива присъщия за цялата ни осигурителна система порок. Най-ясно той си личи при здравното осигуряване. Там също се плаща два пъти за едно и също нещо, а връзката между задължителната здравна вноска и реално получаваните срещу нея услуги непрекъснато се размива и за много хора клони към изчезване. Резултатът от прилаганите и в тази сфера куп „дисциплиниращи” мерки е нулев.

Подобен проблем подкопава и смисъла на така нареченото задължително пенсионно осигуряване, при което пък връзката между размера на осигурителната вноска и размера на пенсията е съвсем хипотетична и в зависимост от произвола на държавата и конюнктурата.

„Дисциплиниращи” мерки като тези с болничните могат да запълнят някоя и друга дупка или да спестят някой и друг лев, но не могат да заместят нужните реформи, които да стимулират и повишат личната заинтересованост на осигуряващите се, като обвържат днешния им личен принос с бъдещия резултат. Иначе, колкото и пари да се спестяват или наливат в системата, тя отново и отново ще изпада във все по-тежки кризи. Мерки като тези с фиктивните болнични листове са фиктивна реформа на една все по-фиктивна осигурителна система.

Автор: Ясен Бояджиев, Редактор: Александър Андреев