През юни той ще навърши 96 години. Други хора на тази възраст отдавна прекарват дните си в старчески домове, ако въобще са живи. Принц Филип обаче от години демонстрира завидна жизненост на старини. А британците обичат това. Изглежда той цени военното правило "запази хладнокръвие и продължавай напред". И никога не сме го чували да се оплаква.  

Но на доста добре изглеждащия исполин невинаги му е било лесно да изпълнява отредената му роля. Но той намери начин да се справи с това по свои си начин - по-скоро като антипод на всякаква политическа коректност, той си изгради собствен стил на непохватност, който често предизвиква ирония или направо води до излагация. 

"Поразяваща уста", примерно поведение

Неговите изцепки са легендарни - британските вестници редовно публикуват стилистичните му бисери. В Парагвай, например, принц Филип беше приветствал бившия диктатор ген. Алфредо Стреснер с думите, че се радвал отново да бъде в една страна, където народът няма думата. При посещение в една шотландска фабрика пък принцът демонстрира остроумие, което граничеше с дискриминацията: сочейки към един електрически контакт на стената той заяви: "Този контакт явно е монтиран от индийци". Дълго ще се помни също и приветствието му към бившия германски канцлер Хелмут Кол: "Добър ден, господин Райхсканцлер!" 

Често неговите нерафинирани политически шеги и недодялани забележки са коствали на двореца много усилия за замитането им. Но също така безспорен е пиар-приносът му в Уиндзор - често той е придавал на сухия протокол известна лекота и непредвидимост. При това винаги с примерно поведение.

Чувства се "като амеба"

Още преди години психоложката Дороти Роув обясни изцепките на принца с неговата неудовлетвореност от отредената му второстепенна роля в кралското семейство. Тя смята, че за него те са един вид изпускателен вентил. Принцът представя агресивните си и дори обидни забележки като виц - за да не носи отговорността за казаното. Вътрешни хора твърдят, че често крещял на кралица Елизабет и бил единственият човек в нейното обкръжение, който не ѝ се кланял.  

Никой не е предполагал, че толкова рано младата принцеса ще стане кралица - след смъртта на крал Джордж VI през 1952 година. Така Филип набързо се оказал въвлечен в живота на кралското семейство, а строгият протокол започнал да определя живота му. Бабата на Елизабет, Мери, и премиерът Чърчил се застъпват за това младото семейство да запази името Уиндзор. По този начин принцът, който е полугерманец, се разделя с името си Батенберг. Самият той навремето споделя злъчно, че още на 30 години "се чувствал като амеба".

Филип е роден на 10 юни 1921 година в Корфу като принц на Гърция и Дания. Той би могъл да стане средиземноморски принц. Но само година и половина по-късно, заради гръцко-турската война, той е изведен от страната, скрит в сандък с портокали. по време на изгнанието си в Париж, семейството му буквално се разпада: баща му, принц Андреас, заминава с любовницата си за Кан, а майката Алис фон Батенберг, правнучка на кралица Виктория, се разболява и прекарва повече време по санаториуми, отколкото у дома. Неговите четири по-големи сестри се омъжват за представители на различни европейски благороднически фамилии. За принц Филип в крайна сметка се грижат британските му роднини.

Винаги лоялен

Принцът-бездомник израства в интеранти в Германия, Франция и Шотландия. Така открива своя ментор - педагога Курт Хан. Познавачът на рода Уиндзор Андрю Мар казва, че именно Хан оказва силно влияние върху формирането на характера на Филип. Отличителните му белези, в т.ч. неговата "непоръбеност", интелект и любовта му към природата са добри предпоставки за успешна кариера в кралския флот. Още на 18 години, като млад кадет, той е представен на едва 13-годишната Елизабет. Осем години по-късно те вече са семейство. Ранната смърт на краля слага край на многообещаващото му бъдеще в кралския флот. И започва животът му на втора цигулка. Но той винаги е бил лоялен, признава кралицата.

Тя очевидно обича да бъде в светлините на прожекторите, а той, според запознати, е шефът на клана Уиндзор. Като такъв сега той отстъпва още една крачка зад съпругата си. А исполинът определено ще им липсва на британците.