"Парите не са основното средство, с което борави тази банка. Ние можем да ви предложим оръжие, секретна информация, логистика и да гарантираме успех в начинанието ви", казва шефът на една от най-могъщите банки в света, обръщайки се към лидер на опозиционно движение в африканска страна. "Начинанието" е организиране на преврат в африканска държава.

Само до преди година тази сцена от филма на Том Тюквер "The International" щеше да звучи нереалистично. Банка, чието основно средство не са парите? Глобалната финансова криза, в която светът затъна точно заради своеволията, липсата на контрол и безграничната алчност на шепа банкери, превръща откровението на могъщия банков шеф в пророчество, заснето преди шест години. Тогава Тюквер започва да снима филма си.

Глобалното зло

А що се отнася до оръжейните сделки на банката и организирания от нея преврат, тук германският режисьор проявява също творческа далновидност. След всички отрицателни емоции, с които се свързва вече думата "банка", занапред ролята на "злия" едва ли ще се изпълнява както често досега от ЦРУ, КГБ или други групировки в системата на тайните служби на една държава. Апропо, "системата" е далеч извън държавните рамки. Не за първи път "злото" действа в цял свят, но във филма на Том Тюквер злото възниква като глобално, а не се разклонява в последствие. Или както казва един от съветниците на въпросната банка: "Всички са вътре: ЦРУ, вашите правителства, руската мафия. Те контролират всичко."

Глобалното зло изисква глобални усилия за преодоляването му и тези усилия във филма на Тюквер приемат конкретните образи на няколко агенти. Един по един обаче те напускат полесражението - избити или пък резигнирали. Един остава - Луиз Селинджър от Интерпол, който води отчаяна битка - до край.

По време на пресконференцията след прожекцията режисьорът заяви, че се е водил от шедьоврите в жанра, посветени на теми като убийството на Кенеди или пък войната във Виетнам: "Искахме да създадем най-вече завладяващ трилър, но със съзнанието, че филмите, по които се ориентирахме, са успявали да интегрират в себе си актуални обществени тежнения", твърди режисьорът.

Повече екшън, по-малко мисъл

Спор няма: Том Тюквер създава политически трилър по всички канони на жанра - напрежение от първата до последната минута. Само че за съжаление във втората си част филмът се превръща все повече в екшън и все по-малко в мисъл. И все повече главният герой заприличва на отдавна познатия ни Джеймс Бонд и добре, че все пак се представя с друго име: "Аз съм агент Луис Селинджър".

Какво е останало от добрия стар "политически трилър"? Той отстъпва място на почти десетминутна канонада в прословутия музей Гугенхайм, в която почти всички участници са смлени на пихтия, а главният герой излиза като Феникс от огъня с окървавена риза и поразяващ с твърдостта си поглед. Не е изпуснат дори и старият каубойски номер с оцеления тежък абажур, който пада върху малко оцелелите зли момчета.

Какво е останало от младия и талантлив европейски режисьор Том Тюквер, създал блестящи филми като "Лола бяга" или пък "Парфюм" по едноименния бестселър на Зюскинд? Може би реалистичният финал на този холивудски филм, който е всичко друго, но не и "хепи". Агент Селинджър резигнира - побеждава противника си, но само защото е преминал отвън рамките на закона. Могъщата банка остава да съществува и полира добре имиджа си.