Кризата от екраните на филмовия фестивал в Кан звучи така: "Някой ми напомни, че някога съм казал - алчността е нещо много хубаво. Сега разбирам, че днес тя дори е легална." Това са думите на легендарния борсов злодей Гордън Геко от филма "Уол Стрийт". В ролята на алчния финансист тогава се превъплъщава Майкъл Дъглас, който в края на лентата се озовава в затвора. 23 години по-късно и след няколко борсови катастрофи американският актьор педставя в Кан продължението "Уол Стрийт 2: Парите никога не спят". Мат Деймън също показва филм за дяволския кръг от власт, пари и политика, който в крайна сметка води до глобалната финасова криза.

Кризата в Кан

Но кризата се представя не само във филмите в Кан. И самият фестивал е засегнат от нея. Подборът на лентите например е много по-труден от друг път, защото се правят много по-малко филми. "За направата на един филм са нужни 18 месеца, т.е. последиците от кризата започват да се усещат едва сега", казва главният селекционер на фестивала в Кан Тиери Фремо. Всяка година в рамките на фестивала се организира и борса за филми. Броят на предлаганите за разпространение филми тази година ще е доста по-малък. "Много проекти се спират в последния момент, просто защото липсват пари. Други, за които се смята, че ще пробият, се оказват пълен провал.", категорична е германската продуцентка Катарина Зукале.

Качество пред количество

Ето защо Зукале поема по нов, непознат за нея път - тя се концентрира върху съвместни продукции с колеги от Индия. Това се оказва печаливша стратегия. Боливуд се радва на небивал успех. Според Торстен Ритер, търговски представител на Бавария Филм, леките увлекателни ленти се котират добре. Той е на мнение, че кризата има и някои доста положителни страни: "В моята област през последните години се произвеждаха прекалено много филми, пазарите бяха задръстени - в буквалния смисъл на думата", казва Торстер Ритер. "Ето защо според мен кризата има оздравителен ефект, колкото и брутално да звучи това. Прави се по-малко кино, за сметка на това обаче то се напасва към изискванията на публиката."

Кризата има и друг положителен ефект, казва Ритер. Тази година на фестивала в Кан има значително по-малко несериозни продуценти. "Солидният бизнес се наложи. Този път не бях затрупан със запитвания от продуценти, чиито имена не бях чувал никога преди и които само ми губеха времето.", споделя търговският представител на Бавария Филм.