1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
История

Фирмата, която доставяше пещите за нацистките крематориуми

Ячек Лепиарч
10 февруари 2020

Да правиш бизнес с нацистите: фирмата Topf & Söhne е произвеждала и доставяла пещите за лагерите на смъртта. След края на войната компанията от Ерфурт се самообяви за жертва. Но някои помнят и се борят срещу неправдата.

Горивните пещи в крематориум 2 в Биркенау
Горивните пещи в крематориум 2 в БиркенауСнимка: Archiv des Staatlichen Museums Auschwitz-Birkenau in Oświęcim

Аушвиц, Бухенвалд, Дахау, Маутхаузен. Когато антихитлеристката коалиция влиза в концентрационните лагери, се натъква на купища трупове и крематориуми, носещи логото на една германска фирма – „J. A. Topf & Söhne".

Реномираната семейна компания, по силата на сключен договор със СС, е доставила необходимото за лагерите на смъртта оборудване.

Световноизвестна компания от Ерфурт

Основата през 1878 година от Йоханес Андреас Топф компания, специализирана в производството на оборудване за пивоварни, изнасяла продукцията си в целия свят. След края на Първата световна война ръководството на фирмата открива ново поприще – производството на инсинератори за градските крематориуми. Ерфуртският производител се превръща в лидер на пазара във Ваймарската република.

След като Хитлер идва на власт през 1933 година, бизнесът на „J. A. Topf & Söhne" остава непокътнат. Двамата собственици на компанията, Лудвиг Топф и неговият брат Ернст Волфганг, стават членове на нацистката партия. От прозореца на кабинетите си се откривала гледка към хълма Етерсберг, на който от юли 1937 година работел изграденият от нацистите концентрационен лагер Бухенвалд. 

Първият крематориум

Концентрационният лагер в Бухенвалд първи наема компанията. Растящият брой на лагерници, които умирали от изтезания и болести, изправили ръководството на лагера пред сериозен проблем. След нахлуването в Полша на 1 септември 1939 година Бухенвалд бързо започнал да се пълни, а затворниците измирали масово.   

Още преди началото на войната от СС търсели начин да построят крематориум на територията на Бухенвалд. Главният инженер Курт Прюфер нахвърля през 1939 година първия проект за „подвижна пещ за кремиране, работеща с нафта".

В надпревара с конкуренцията

Първият успех насърчава Прюфер. Скоро той предлага на СС пещ с две горивни камери. Този модел е доставен в Дахау през ноември 1939 година. Амбициозният инженер след това създава и първата си стационарна пещ за концентрационни лагери. Компанията е толкова горда от постижението си, че дори кандидатства за патент.

„Компанията никога не е била принуждавана да създава крематориуми. Дори напротив - тя се опитва да се наложи над конкуренцията", казва Анегрет Шюле от изградения на територията на някогашната фабрика мемориал. По-скоро по собствена инициатива инженерите конструират все по-ефективни пещи. „Работим винаги с удоволствие за Вас", пишат от фирмата до СС.

След решението на нацистите да превърнат Аушвиц в център за масово изтребление на хора, съучастието на компанията от Ерфурт придобива още по-сериозни измерения: откритието, че с пестицида Циклон Б хиляди хора могат да бъдат умъртвени за минути, води и до по-голяма нужда телата им да изчезват безследно. А пещите на J. A. Topf & Söhne стават все по-необходими.

На 19 август 1942 представители на СС се срещат с Прюфер и му поръчват да проектира три големи крематориума. По-късно - още два. През лятото на 1944 година в Аушвиц се изгарят до 9 хиляди тела ежедневно.

Успехите на Прюфер пораждат завист у негоите колеги. През септември 1942 г. началникът на Прюфер, Фриц Зандер, представя новото си изобретение - мултифункционална пещ, която може да изгаря трупове без прекъсване, използвайки принципа на конвейера.

Знаели са за Холокоста

Шефовете на фабриката Лудвиг и Ернст Волфганг Топф Снимка: Erinnerungsort Topf & Söhne

За да могат инсталират съоръженията, представители на фабриката от Ерфурт са прекарали много време в Аушвиц, където със сигурност са станали свидетели на масовите убийства. Сред тях е и монтьорът Хайнрих Месинг, член на Комунистическа партия на Германия. Това обаче не му е попречило да изпълнява поръчките.

Според Шюле, в началото на 1940-те години поръчките от нацистите са съставлявали само 2% от годишния оборот на компанията. Въпреки това тя е „пример за съучастие в Холокоста", допълва тя.

След края на войната

След като Германия капитулира през май 1945 година и Лудвиг Топф разбира, че ще бъде задържан, той се самоубива с цианкалий. В предсмъртното си писмо заявява, че е невинен, и че е „точно обратното на нацист". 

Брат му Ернст Волфганг успява да избяга в западните окупационни зони и дори да възобнови дейността на компанията. Разследванията срещу него са прекратени. Книга, издадена от жертва на Холокоста, напомня на обществеността в тогавашната Западна Германия за тъмното минало на компанията. А след като на Волфганг му бива отказан кредит, компанията фалира.

С още по-малък късмет се оказва главният инженер Прюфер: той е пленен от руснаците и през 1952 година умира в съветски трудов лагер.

Площадката на фабриката в Ерфурт през 1935 годинаСнимка: Erinnerungsort Topf & Söhne

Историята на тази фирма, която по времето на ГДР е одържавена и продължава да работи чак до 1994 година, когато окончателно е затворена след фалит, е неизвестна за широката общественост. След обединението на Германия наследници на семейство Топф се опитват да получат обратно части от нея. И тогава темата излиза на дневен ред.

Наследник се бори срещу забравата

Правнукът на основателя на компанията, журналистът Хартмут Топф, решава да разкаже историята на своето семейство и да я съхрани за идните поколения. "След промените във вестника беше публикувано съобщение, че някоя си госпожа Топф от Западна Германия търси реституция в Ерфурт", казва 85-годишният журналист. Според него, ако са останали пари от дейността на компанията, те трябва да бъдат инвестирани в политическо образование и в подкрепа на организациите на жертвите.

Общинските съветници в Ерфурт първоначално не останали много възторжени от идеята да бъде построен мемориал върху територията на бившата фабрика. Но Топф и неговите съмишленици успели да ги убедят. От 2011 година насам на мястото на бившата централа на фабриката има мемориал. Постоянната изложба разказва за историята на компанията.

Прескочи следващия раздел Повече по темата
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ