В много демократични страни пропастта между управлявани и управляващи все повече се задълбочава. Тази тенденция издува платната на популизма, тоест - на онези политически сили, които нямат своя програма, а просто повтарят онова, което избирателите искат да чуят, констатира българският политолог Антоний Тодоров.

Популизъм по български

България не прави изключение: популисткото говорене - тоест, инерцията да се повтаря онова, което избирателите искат да чуят - постепенно се превръща в норма. Казано другояче, рекламата измества същинската политика. Вместо програми, към избирателите се излъчват галещи ухото им послания.

Популизмът на Симеон Сакскобургготски, например, беше елитарен. Зад него стоеше един образован елит, който може би искаше да промени България, но стигна само до употребата на кухи послания като "Вервайте ми!" и подобряване "за 800 дни".

Популизмът на ГЕРБ и до днес не се е отдалечил особено от онова говорене на НДСВ. Има обаче една разлика: флиртът с избирателите вече не е елитарен, целта не са най-образованите и либерално мислещите. Популизмът на ГЕРБ е обърнат към масите.

Роми, евреи, турци - в черния списък на "Атака"

Най-опасен си остава популизмът на Волен Сидеров и на партия "Атака", смята Антоний Тодоров. Емоцията на Сидеров и "Атака" е националистическо-расистка, избиваща понякога в яростни прояви на ултранационализъм и най-откровена ксенофобия. Роми, евреи, турци - "Атака" е срещу всички тях, тя издига нелепия лозунг "България на българите". А това е много опасно за демокрацията в една държава, която спазва принципа за равенството на всички граждани пред закона.

Според политолога Антоний Тодоров "Атака" ще продължи да съществува поне дотогава, докато на терена липсва друг говорител на напиращите у хората фрустрации и недоволства. "Атака" ще остане, но ще остане в периферията на политиката, а Волен Сидеров едва ли ще успее да повтори успеха си от президентските избори през 2006, обобщава Тодоров.

Автор: Антоанета Ненкова, Редактор: Александър Андреев