Битката между конкурентите се води повече от ожесточено, дебатите са белязани от идеологически квалификации и лични обиди. Никола Саркози отчаяно се старае да се отърси от реномето си на "президент на богатите", който или не е изпълнил, или е нарушил предизборните си обещания от 2007. Франсоа Оланд пък се бори с имиджа си на твърде нормален до безличен човек, който не разполага с достатъчно управленски опит и лидерски способности. Ниското ниво на дебатите е постоянен обект на критики, а кандидатите взаимно си прехвърлят вината за това.

Къде са днешните "спасители на нацията"?

Всичко това изобщо не съвпада с почти свещените представи за ролята на президента, която във Франция все още е широко разпространена. Тази представа е исторически обусловена от примера на генерал дьо Гол като спасител на нацията. Наследниците му на поста обаче трудно се доближават до този пример, с едно изключение - Франсоа Митеран.

Днес още в предизборната кампания кандидатите уверяват, че са призвани за "срещата" със страната и нацията, както и че ще управляват надпартийно. Те често представят плановете за бъдещето на страната патетично.

Това обаче противоречи на действителността: президентите след дьо Гол в нито един момент не са успявали да се отърсят от партийната си принадлежност. Поради това времето до първия тур се използва не за търсенето на надпартийност, а за поляризиране. Избраните от Саркози теми в предизборната му кампания са ориентирани не на последно място към целта да му донесат и гласове от дясноекстремисткия лагер на Марин Льо Пен. А Оланд, със своите предложения за промени в данъчната и пенсионната политика, се надява на подкрепата на френската лява партия. Тактиката е елементарна и прозрачна: кандидатите се стремят да спечелят за себе си гласовете на избирателите, клонящи към по-екстремното, преди във втория тур да се опитат да привлекат решаващите гласове от политическия център.

Новият елемент в предизборното време тази година е, че никой друг френски президент не се е ползвал с толкова ниска степен на доверие в проучванията, както Саркози. Именно този е за момента и най-големият капитал на опонента му Оланд. На балотажа той би могъл да се възползва и от гласовете на тези, които не са чак толкова привлечени от неговата програма, колкото са отблъснати от личността на Саркози.

Малко популизъм винаги помага?

Въпреки лошите данни от проучванията Никола Саркози продължава да се бори с всички сили за гласовете на сънародниците си. На предизборен митинг вчера (11 март 2012) край Париж той поиска преразглеждане на Шенгенските споразумения и въвеждане на протекционистки мерки в Европа. Той заяви: "Управлението на миграционните потоци не бива да се оставя в ръцете единствено на технократите и съдилищата.” Според Саркози трябва да има възможност държава, нарушаваща правилата, да бъде санкционирана, суспендирана или изключвана от Шенген. Точно както може да бъде санкционирана държава от еврозоната, която не изпълнява задълженията си.

"Ако констатирам, че в следващите дванайсет месеца няма никакъв сериозен напредък в това отношение, Франция ще прекрати участието си в Шенгенските споразумения, докато преговорите по този въпрос дадат резултат", заплаши френският президент. На митинга край Париж той се обяви и за европейски закон по модела на американския "Buy American Act", който да задължи правителствата да насърчат купуването на стоки, произведени в Европа. Ако няма напредък по този въпрос, Франция ще въведе едностранно такъв закон, каза още Саркози.

Дали подобни идеи ще му помогнат да спечели повече симпатии сред французите? Тепърва пресдстои да разберем. Засега и в допитванията, засягащи втория тур, Оланд е толкова по-напред от Саркози, че би било истинско чудо сегашният държавен глава да успее да запази поста си.

АГ, ФАЦ, АФП, ГН, Б. Михайлова, Редактор: М. Илчева