1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Фобиите на Източна Европа

22 април 2013

Редица страни в Източна Европа отказват да анализират съдбата на своите евреи по време на войната. А на места дори се надига нов антисемитизъм. България е единственото изключение, се казва в статия на "Зюддойче Цайтунг".

Снимка: picture-alliance/dpa

Антисемитизмът има различни прояви и води началото си още от християнското Средновековие, пише германският анализатор Клаус Брил в статия, озаглавена "Петна на слепотата в Източна Европа". И изтъква, че за миналото трябва да си спомня най-вече Германия, тъй като там антисемитската заслепеност е била най-кръвожадна, там са били извършени най-големите злини спрямо еврейския народ. По време на нацисткия режим са били убити близо 6 милиона евреи, половината от които са били граждани на Полша.

Сенките на миналото

Тъкмо поради това в днешна Полша реагират особено чувствително на всякакви упреци в антисемитизъм, каквито бяха изречени в излъчения наскоро германски телевизионен филм "Нашите майки, нашите бащи". Подобни твърдения будят подозрението, че германците искат да омаловажат вината си за геноцида - по същия начин, по който историците спорят по въпроса дали престъпленията на Хитлер и Сталин могат да бъдат сравнявани, коментира Брил на страниците на "Зюддойче Цайтунг".

Поляците не се нуждаят от германските нравоучения. Няма друга нация, която да е по-силно представена в списъка на праведните народи, отличили се с особени заслуги при спасяването на евреи по време на Втората световна война. А и в самата Полша отдавна се води дебат за антисемитизма, при това много активно и страстно. Новооткритият музей за историята на полските евреи също е аргумент в полза на поляците: в него се разглеждат дългите епохи на мирно съжителство между поляци и евреи, но не се пропускат и проявите на антисемитизъм - погромите от 1648 година, насъскването срещу евреите между двете световни войни и по време на комунистическия режим или пък масовата разправа с тях в Йедвабне през 1941 година.

1970 година: германският канцлер Вили Бранд на колене пред паметника на жертвите от Варшавското гетоСнимка: ddp images/AP Photo

Твърде поучително е и сравнението с други посткомунистически страни, защото е пределно ясно, че антисемитизмът и всички сходни нему фобии могат да бъдат преодолени единствено чрез открита дискусия, водена в рамките на едно свободно общество, но не и в условията на диктатура. Затова всички страни от Централна и Източна Европа имат какво да наваксат по отношение на обществената толерантност.

Заслепението

Примерът с Унгария сочи, че преориентацията на обществото може и да се провали. Вместо толерантността, там надмощие взима националистическото заслепение. Надигането на един нов и ужасяващ антисемитизъм е тясно свързано с опитите на премиера Орбан да изгради една полуавторитарна система. Там, където свободният печат и независимото правосъдие са подложени на изпитания, обществото губи своята способност за самоконтрол, включително и за укротяване на екстремистите.

Липсата на интерес също блокира осъзнаването на историята. Словакия и Румъния са примери за общества, които до голяма степен отказват да анализират съдбата на своите евреи в годините на Втората световна война. Изключение прави единствено България. Но там осъзнаването на миналото е все пак доста по-лесно: с масовата си съпротива през 1943 година граждани и политици успяват да осуетят депортирането на 48 000 евреи, пише в заключение Клаус Брил.

АГ, ЗЦ, КБ, Б. Узунова; Редактор: Д. Попова-Витцел

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ