Новият френски президент Оланд има заслуги за изричането на истината: по повод 70-та годишнина от изтреблението на повече от 13 000 евреи, депортирани през 1942 година към Германия, той изрече неща, каквито малцина преди него са дръзвали да казват. "Престъплението е било извършено във Франция и е било извършено от французи", каза Оланд на възпоменанието край Париж. И допълни: "По време на цялата операция не е бил мобилизиран нито един германски войник". Подобна смелост досега е проявявал единствено Жак Ширак, който през 1995 година призна отговорността на френската държава за депортациите на евреи.

13 000 човешки съдби

Съвсем наскоро френската полиция отвори своите архиви, свързани с преследванията на евреите по време на Втората световна война. Оттам лъснаха някои доста неприятни за френската нация истини. В окръжно номер 173-42 полицейската префектура на Париж информира на 13 юли 1942 година своите поделения, че германските "окупационни сили" са взели решение за задържането на евреите и интернирането им в сборни лагери. Хиляди френски полицаи участват в акцията, наречена "Зимен велодром" - на името на един от лагерите, намиращ се в близост до Айфеловата кула.

Детайлно изброени са и всички, които подлежат на интерниране - евреи от следните националности: германци, австрийци, поляци, чехи и словаци, руснаци, апатрити - т.е. лица без гражданство. Уточнено е също така, че става дума за мъже между 16 и 60-годишна възраст, жени на възраст между 16 и 55 години, както и деца. Разрешени са били само отделни изключения, сред които "бременни жени, които предстои да родят съвсем скоро". Така френската полиция интернира общо над 13 000 души, от които 4 115 деца. Много от тях попадат в Аушвиц.

Истината за френските престъпления беше дълго време премълчавана. Президентът Франсоа Митеран например предпочиташе да следва голистката доктрина, родена от желанието за помирение в следвоенния период. А тя гласеше, че режимът на маршал Петен всъщност не бива да бъде отъждествяван с Франция и френската държава. "Истинската държава" била емигрирала в Лондон, заедно с маршал де Гол - и следователно не носи отговорност за онова, което се случва на територията на Франция.

Трудният път към истината

Първият, който започва да "чопли" по оголения нерв на френската национална чувствителност, е американецът Робърт Пакстън. Още през 1973 година историкът публикува свое описание на режима на Виши и маршал Петен, в което подлага на съмнение официалната легенда от началото на 1950-те години, която гласи, че целият френски народ е бил в Съпротивата срещу нацизма, а колаборационистите били само единици.

По-късно интерес към темата започват да проявяват и все повече французи. Основано е сдружението "Синове и дъщери на депортираните евреи от Франция", което се занимава с изследователска дейност. През 2000-та година се роди и фондацията "За мемориал на Холокоста", която възстанови част от историческата справедливост: нейният капитал в размер на 393 милиона евро произхождаше от конфискувани еврейски авоари и банкови сметки на евреи, останали непотърсени след войната.

Сметките от миналото си Франция "плати" и юридически - с присъдата срещу бившия служител на режима на Виши - Морис Папон, с държавните обезщетения за депортираните евреи, със сирашките пенсии за еврейски деца и не на последно място чрез пълното разкриване на архивите от Втората световна война, което се случи през 1997 година. Цялата тази дейност вече дава плодове: според едно допитване близо половината от днешните французи на възраст под 35 години поне са чували за френската акция от юли 1942 година, завършила с интернирането на 13 152-ма евреи.

АГ, АФП, ДАПД, ДВ, Б. Узунова; Редактор: Д. Попова-Витцел