Фредерике Плацдаш е етноложка по образование, излязла в пенсия. От две години живее в родопското село Фатово. Въпросите към нея зададе Биляна Михайлова:

Виждате ли големи манталитетни разлики между германците и българите?

Ф. Плацдаш: Избягвам да използвам понятието „манталитет“, тъй като с него са свързани оценяващи мнения и стереотипи, внушаващи, че хората от един определен народ или група се държат по един и същи начин, което не е вярно. Като цяло намирам българите за по-общителни от много германци – в разговор може да се влезе бързо.

Повечето българи имат някаква връзка с Германия – или те самите са били там, или имат роднини, които живеят там. Така бързо се пораждат теми за разговор, което, според мен, е много приятно.

Една усмивка може да постигне много, но дали това е така и във времената на пандемия?

Ф. Плацдаш: Трябва да си призная, че във времената на пандемия се опитвам максимално да огранича контактите си. Когато обаче през май ми се наложи да постъпя в болница за операция, се натъкнах на много усмихнати и изпълнени с чувство за хумор хора – като се започне от професора, който ме оперира, през сестрата, която се грижеше за мен, до санитарката, която ми носеше храна. Обръщението е на малко име или с „миличка“, което веднага създава доверие и прави престоя в болница по-поносим.

Кои са, според Вас, добрите и лошите черти на българите?

Ф. Плацдаш: Още от първата си отпуска в България преди повече от 40 години изпитвам симпатия към страната и хората. Затова съм била цели 8 пъти на почивка на Черно море. Винаги съм срещала естествено гостоприемство, каквото не е характерно за много германски семейства. И сега, много години по-късно, след като се установих в едно малко родопско село, хората от селото ме приемат сърдечно и с готовност да помагат. Порази ме резкият обрат в отношението към мерките за ограничаване на разпространението на коронавируса и свързаното с това разединение в страната.

Какво в България Ви впечатли особено през последните две години? Както добро, така и лошо?

Ф. Плацдаш: Впечатлена съм най-вече от природното и културното многообразие на тази относително малка страна. В нея има толкова много неща за откриване: планини, море, прекрасни местности и много забележителности. За почитателите на културата има различни музикални фестивали на високо ниво – като се започне от концертите на Софийската филхармония и се стигне до традиционни надсвирвания с гайди в родопското село Гела.

Изненадана съм положително и от здравната система, за която често се говори негативно. Поради различни здравословни проблеми трябваше да прекарам известно време в болница и бях впечатлена както от техническото оборудване, така и от организацията. Освен това не ми се е налагало да чакам дълго при посещенията си при лекар. Не е вярно и това, че няма млади лекари, защото са заминали за чужбина. Все пак е факт, че оборудването на болничните стаи е сведено до най-необходимото, има нужда от пребоядисване или от нова подова настилка, от нощно шкафче или нов душ, за да се спазят хигиенните стандарти.

Негативно приемам най-вече напрежението, което съществува между българите и ромите. Много роми живеят в гета, а Европа дори не подозира колко тежка е тяхната ситуация. Но има някои положителни примери – като проекта „Музиката вместо улицата“, на цигуларя Георги Калайджиев, който също е тръгнал от гето в Сливен. Жалко е, че държавата не подкрепя повече подобни проекти.

Не толкова приятно е и това, че много хора мислят, че германците са непременно богати, и че майсторите, въпреки цялата си дружелюбност, искат високи цени. 

Друг проблем за мен е и недобре функциониращата защита на животните, поради което множество улични и домашни кучета водят много тъжно съществуване. Но и в това отношение има светлина в тунела: има някои частни инициативи, които се опитват да помогнат на наранените улични кучета, както и да освободят домашните от нехаещите им стопани.

Как би изглеждало едно сравнение между поведението на управляващи и управлявани в България и в Германия във времената на пандемия?

Ф. Плацдаш: Разликите не са толкова много. Госпожа Меркел е учен, затова и когато взима решения, се вслушва в други учени, за да защити народа, който управлява. Г-н Борисов не е учен. Като бивш шеф на охранителна фирма той обаче се е научил какво трябва да прави. Затова създаде кризисен щаб с компетентни лекари и вирусолози, в чиито съвети се вслушва при взимането на решения.

И двамата лидери успяха да постигнат това, че в началото на пандемията броят на случаите остана нисък, като България бе дори по-добре от Германия. И тук, както и там, хората излизат на улиците, за да протестират срещу правителството. В Германия протестите са срещу политиката на канцлерката. В България към премиера се отправят упреци в корупция. За мен е неразбираемо защо тези протести – ако наистина става дума за корупция – трябва да се осъществяват точно във времената на пандемия? Все пак имаше десет години време.

Смятам, че хората и тук, и там протестират всъщност срещу собствения си страх от непознатия враг – вируса, и проектират тази несигурност върху управляващите. Сега и в двете страни има голям ръст на случаите, тъй като и Меркел, и Борисов дълго време не се решаваха да предприемат по-строги мерки.

Какъв е образът на България, който представят германските медии, според Вас?

Ф. Плацдаш: За съжаление германските медии твърде рядко пишат за България, и когато го правят, то е предимно негативно. Често България дори направо се игнорира, все едно по какви причини. Ще дам един пример: преди известно време в престижното германско туристическо издание GEO имаше материал за най-красивите забележителности на Балканите. За моя най-голяма изненада България дори не беше спомената. И този случай не е единственият. Или пък това, че дори и в най-кратките статии за България непременно се споменава, че това е най-бедната и корумпирана страна в ЕС. Това наистина ме ядосва, тъй като смятам, че има какво друго да се пише за България, особено ако не си запознат с политическата ситуация на място.

Едностранчивите и късогледи писания в никакъв случай не отговарят нито на многообразието на България, нито на сложната политическа ситуация в страната, която след края на комунизма трябва да намери собствения си път.

Още по темата – в това видео: