1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

"В България има толкова много неща за откриване"

27 декември 2020

Дразня се, че чужди медии не пропускат да нарекат България най-бедната и корумпирана страна. А България предлага истинско природно и културно многообразие, казва Фредерике Плацдаш - една германка, живееща в Родопите.

Фредерике Плацдаш
Фредерике ПлацдашСнимка: DW

Фредерике Плацдаш е етноложка по образование, излязла в пенсия. От две години живее в родопското село Фатово. Въпросите към нея зададе Биляна Михайлова:

Виждате ли големи манталитетни разлики между германците и българите?

Ф. Плацдаш: Избягвам да използвам понятието „манталитет“, тъй като с него са свързани оценяващи мнения и стереотипи, внушаващи, че хората от един определен народ или група се държат по един и същи начин, което не е вярно. Като цяло намирам българите за по-общителни от много германци – в разговор може да се влезе бързо.

Повечето българи имат някаква връзка с Германия – или те самите са били там, или имат роднини, които живеят там. Така бързо се пораждат теми за разговор, което, според мен, е много приятно.

Една усмивка може да постигне много, но дали това е така и във времената на пандемия?

Ф. Плацдаш: Трябва да си призная, че във времената на пандемия се опитвам максимално да огранича контактите си. Когато обаче през май ми се наложи да постъпя в болница за операция, се натъкнах на много усмихнати и изпълнени с чувство за хумор хора – като се започне от професора, който ме оперира, през сестрата, която се грижеше за мен, до санитарката, която ми носеше храна. Обръщението е на малко име или с „миличка“, което веднага създава доверие и прави престоя в болница по-поносим.

Кои са, според Вас, добрите и лошите черти на българите?

Ф. Плацдаш: Още от първата си отпуска в България преди повече от 40 години изпитвам симпатия към страната и хората. Затова съм била цели 8 пъти на почивка на Черно море. Винаги съм срещала естествено гостоприемство, каквото не е характерно за много германски семейства. И сега, много години по-късно, след като се установих в едно малко родопско село, хората от селото ме приемат сърдечно и с готовност да помагат. Порази ме резкият обрат в отношението към мерките за ограничаване на разпространението на коронавируса и свързаното с това разединение в страната.

Какво в България Ви впечатли особено през последните две години? Както добро, така и лошо?

Ф. Плацдаш: Впечатлена съм най-вече от природното и културното многообразие на тази относително малка страна. В нея има толкова много неща за откриване: планини, море, прекрасни местности и много забележителности. За почитателите на културата има различни музикални фестивали на високо ниво – като се започне от концертите на Софийската филхармония и се стигне до традиционни надсвирвания с гайди в родопското село Гела.

Изненадана съм положително и от здравната система, за която често се говори негативно. Поради различни здравословни проблеми трябваше да прекарам известно време в болница и бях впечатлена както от техническото оборудване, така и от организацията. Освен това не ми се е налагало да чакам дълго при посещенията си при лекар. Не е вярно и това, че няма млади лекари, защото са заминали за чужбина. Все пак е факт, че оборудването на болничните стаи е сведено до най-необходимото, има нужда от пребоядисване или от нова подова настилка, от нощно шкафче или нов душ, за да се спазят хигиенните стандарти.

Негативно приемам най-вече напрежението, което съществува между българите и ромите. Много роми живеят в гета, а Европа дори не подозира колко тежка е тяхната ситуация. Но има някои положителни примери – като проекта „Музиката вместо улицата“, на цигуларя Георги Калайджиев, който също е тръгнал от гето в Сливен. Жалко е, че държавата не подкрепя повече подобни проекти.

Не толкова приятно е и това, че много хора мислят, че германците са непременно богати, и че майсторите, въпреки цялата си дружелюбност, искат високи цени. 

Фредерике ПлацдашСнимка: Privat

Друг проблем за мен е и недобре функциониращата защита на животните, поради което множество улични и домашни кучета водят много тъжно съществуване. Но и в това отношение има светлина в тунела: има някои частни инициативи, които се опитват да помогнат на наранените улични кучета, както и да освободят домашните от нехаещите им стопани.

Как би изглеждало едно сравнение между поведението на управляващи и управлявани в България и в Германия във времената на пандемия?

Ф. Плацдаш: Разликите не са толкова много. Госпожа Меркел е учен, затова и когато взима решения, се вслушва в други учени, за да защити народа, който управлява. Г-н Борисов не е учен. Като бивш шеф на охранителна фирма той обаче се е научил какво трябва да прави. Затова създаде кризисен щаб с компетентни лекари и вирусолози, в чиито съвети се вслушва при взимането на решения.

И двамата лидери успяха да постигнат това, че в началото на пандемията броят на случаите остана нисък, като България бе дори по-добре от Германия. И тук, както и там, хората излизат на улиците, за да протестират срещу правителството. В Германия протестите са срещу политиката на канцлерката. В България към премиера се отправят упреци в корупция. За мен е неразбираемо защо тези протести – ако наистина става дума за корупция – трябва да се осъществяват точно във времената на пандемия? Все пак имаше десет години време.

Заедно с кучето в къщата в родопското село ФатовоСнимка: DW

Смятам, че хората и тук, и там протестират всъщност срещу собствения си страх от непознатия враг – вируса, и проектират тази несигурност върху управляващите. Сега и в двете страни има голям ръст на случаите, тъй като и Меркел, и Борисов дълго време не се решаваха да предприемат по-строги мерки.

Какъв е образът на България, който представят германските медии, според Вас?

Ф. Плацдаш: За съжаление германските медии твърде рядко пишат за България, и когато го правят, то е предимно негативно. Често България дори направо се игнорира, все едно по какви причини. Ще дам един пример: преди известно време в престижното германско туристическо издание GEO имаше материал за най-красивите забележителности на Балканите. За моя най-голяма изненада България дори не беше спомената. И този случай не е единственият. Или пък това, че дори и в най-кратките статии за България непременно се споменава, че това е най-бедната и корумпирана страна в ЕС. Това наистина ме ядосва, тъй като смятам, че има какво друго да се пише за България, особено ако не си запознат с политическата ситуация на място.

Едностранчивите и късогледи писания в никакъв случай не отговарят нито на многообразието на България, нито на сложната политическа ситуация в страната, която след края на комунизма трябва да намери собствения си път.

Още по темата – в това видео: 

Защо избрах Родопите пред Карибите: една германка разказва

03:31

This browser does not support the video element.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ