Футболът отдавна е много повече от спорт. Той е средство за печелене на милиони, машина или месомелачка, ако щете, от която капка по капка се цеди несметно богатство. От другата страна са феновете, тези, за които (уж) е предназначено шоуто. Отдавна знаем, че това е празна фраза и футболът просто е машина за пари. Ако можехме да спрем дотук, щеше да е едно поносимо зло. Проблемът идва обаче от другаде - колективната идентификация с любимия отбор, с цвета на клуба, с играчите му, с успехите или неуспехите. И като всяка фуния, в която се оттича колективното съзнание, футболът концентрира агресии, недоволства и насилие.

Непростими "грехове"

От една страна германският национален отбор по футбол е пример за интегративните възможности на спорта и за сплотеността на една модерна нация, която няма проблем да включи в, повтаряме, националния си отбор играчи от различен мигрантски произход, редом с така да се каже германските германци. Това е положителната равносметка.

Отрицателната идва обаче пак оттам - нека вземем за пример квалификационната среща за Европейското първенство по футбол през 2012 година между отборите на Германия и Турция миналия октомври в Берлин. Освен, че не се знаеше кой тим е домакин и кой гост поради огромното количество турски фенове по трибуните, въпросните фенове не спряха до последния съдийски сигнал да освиркват Месут Йозил, който макар от турски произход, играе за Бундестима. А това очевидно не се прощава. Не са малко и германските фенове, които не одобряват мулти-култи-селекцията на треньора Льов и смятат, че в един германски национален отбор нямат място чужденци. Което пък навява смущаващи реминисценции отпреди 70-тина години.

Проблемът обаче не е само на ниво национална гордост или идентификация. Проблемът е и на регионално или чисто клубно равнище. Германският национален вратар Мануел Нойер играе в Шалке 04, но е твърде вероятно да премине в Байерн Мюнхен от новия сезон. Нойер е от петгодишен в Шалке и смяната на отбора не му бе простена от феновете, които дори го изключиха от фенклуба.

Шамар вместо прегръдка

След финала за купата на Германия срещу Дуисбург, спечелен от Шалке с 5:0, един разярен фен вместо да прегърне вратаря и да го поздрави за успеха, му удари шамар. От друга страна по време на полуфиналите в турнира срещу Байерн Мюнхен привържениците на баварците издигнаха плакати, с които изразиха нежеланието си Нойер да играе за любимия им отбор. Нещо повече - 25-годишният страж трябваше непрестанно да чисти полето около себе си от предметите, с които бе замерян непрестанно.

И това са само някои от примерите за месомелачката, наречена "футбол", от която освен грандиозни печалби се процеждат все повече агресия, омраза и насилие.

Автор: Емануил А. Видински, Редактор: Александър Андреев