Успехът на женския футбол в Германия се дължи на вниманието, което се отделя на младите кадри. Например в младежкия футболен клуб в Потсдам.

Място за суета няма: на стадиона в Потсдам момичетата усърдно тренират. Те са на възраст между 11 и 13 години, скоро им предстои първото за сезона футболно първенство, трябва да се представят добре. Но освен съзстезанието, ги интересува и самият футбол.

“Изпробвах доста различни спортове, не бяха за мен. Най-после открих, че футболът ужасно ми харесва и исках да тренирам футбол. Голямо удоволствие ми доставя. А и във футбола човек може да се прочуе.”

Потсдамският футболен клуб е бил трамплин за много известни футболистки. Световните шампионки Кони Полерс и Ариане Хингст също са играли в него. Но преди да станат известни, младите футболистки трябва да тренират сериозно.

Бетина Щоф е треньорката на момичетата. Тя е завършила икономика и търговия, но след работа почти всеки ден е на футболното игрище и то от 14 години насам – без заплащане. С футбол за жени в Германия все още не могат да се правят много пари. По-рано Бетина Щоф е тренирала юношески отбор, междувременно обаче работи с девойки.

“Това са спортистки, те са амбициозни. Момчетата не са толкова амбициозни. Момичетата, които решават да тренират футбол, идват тук с голямо желание. Идват и когато не се чувстват много добре, а дори и когато имат някоя контузия.”

Такива са впечатленията на Бетина Щоф. На съседното футболно игрище тренират момчетата. Но те вече не са толкова интересни, защото потсдамският футболен клуб е един от малкото в Германия, където играят повече момичета, отколкото момчета. Помощник-треньорът Тобиас работи тук от 20 години:

“Когато започнах, тренирах момчета. Забелязах обаче, че по-трудно работя с тях и затова дойдох тук, в потсдабския клуб. Работата с момичетата ми доставя удоволствие, нещата вървят просто като мед и масло.”

Момичетата се съсредоточават върху указанията на треньора. Джанин е на 11 години и е най-малката в отбора; тя се ядосва, когато не успее да подаде точно топката. Тобиас често отправя похвали и мотивира момичетата, иска да ги подготви добре за първенството. А че отборът му е сплотен, в това той не се съмнява:

“Момичетата са във всеки случай по-спокойни от момчетата, колкото и невероятно да звучи това. Не се карат помежду си, точно обратното, много са сплотени. При момчетата не е така, между тях винаги има някакви дразги.”

По всичко личи, че футболът отдавна вече е на мода сред момичетата. Ана, например, носи фанелката на Бастиан Швайнщайгер, но казва, че не е фенка на Байерн, любимият й футболен клуб е потсдамският.