В книгата си ”Вратата към света” културологът Клаус Тевелайт твърди: ”Ако разберете кога, накъде и как се променя футболът, вие ще бъде информирани и за промените в цялото общество.” Когато тези дни беше помолен да коментира своята теза на фона на актуалните футболни и политически сюжети, свързани с Германия, Телевайт, възкликна:

”Само не го взимайте буквално! Фьолер със сигурност не е съсипал футбола така, както Шрьодер съсипва останките от германската социалдемокрация. Твърдението, че Берти Фогтс и Хелмут Кол навремето бяха аналози, е само мисловна игра. Който го вземе насериозно, ще изпадна в неловко положение.”

В разговор между културолога Тевелайт и футболния треньор Фолкер Финке, публикуван в културната притурка на седмичника Ди Цайт, Финке между другото казва, че булевардната преса тенденциозно насъсква публиката си срещу ”мързеливите футболни милионери”. Завистта на малкия и бедния човек към големия и богатия е златна мина за булевардните издания, констатират събеседниците. Тази завист поляризира обществото и поражда омраза. Тевелайт смята, че проблемът е много германски:

”На суперзвездите в чужбина не им завиждат чак толкова много. Във вестниците, разбира се, не може да се прочете най-простата истина по въпроса: дори ако футболният милионер печели десет милиона по-малко, аз няма да имам нито стотинка повече. Но аз определено се обогатявам, ако той играе красиво.”

Дали в Германия вече е изчезнал пиететът към красивия футбол? Дали германците не стават жертва на своето уважение към такива не особено привлекателни качества като борбеността и дисциплината? Културологът Клаус Тевелайт изразява едно доста предизвикателно мнение по въпроса:

”През 30-те и 40-те години футболът беше част от милитаризирането на обществото. Оттам идва и целият речник на спортните репортери, всичките им приказки за високия морал и за духа. Силно идеологизирани вестници като ”Билд Цайтунг” и до днес поддържат този език, макар че често пъти са принудени да включват и на друга вълна. Понякога в ”Билд” опортюнистично става дума за ”футболен балет”, после обаче на дневен ред отново излиза военната терминология.”

Дали репортажите и информациите от футболни срещи и други спортни събития днес, в мирно време, не изпълняват ролята на скрита мобилизация на населението? Ето какво смята Клаус Тевелайт:

”В ”Билд Цайтунг” спортът е галвният инструмент за управляване на общественото настроение. Там, където навремето беше политиката, днес се е наместил футболът. Хората все трябва на някого да си го изкарат – това е дозата наркотик, която ”Билд” всеки ден пробутва на читателите си. Извън булевардната преса обаче спортната информация през последните 15 години значително се подобри. Повечето медии изхвърлиха войнствената лексика.”