Коментар от Томас Йолмайер

В днешния комплексен свят хората жадуват за прости решения. Преди всичко, защото вече няма време да се гледат под лупа политическите, камо ли пък юридическите решения. Изгубиш си работното място - виновен е "чужденецът". Значи трябва да го разкараме! Смъртно наказание за педофили и терористи? Абсолютно! Страната ни има икономически и социални проблеми? Напускаме ЕС! Социалните медии, които са бързи, но и бързопреходни, разпространяват за секунди всяко мнение по всяка тема, което също тъй бързо и без особен размисъл се „лайква“ и „споделя“.

Ще се сепне ли расистът?

Ето че и един английски футболист намери просто решение на сериозен проблем. В коментар за британския "Таймс" Рахим Стърлинг настоява за драстични наказания на футболните клубове при расистки изцепки не техните фенове. Стърлинг твърди, че богатите клубове изобщо не се стряскат от паричните глоби, тъй че при расистски обиди на стадиона автоматично трябвало да им се отнемат по 9 точки. Освен това клубът трябвало да бъде наказван да играе три срещи на празен стадион. Сметката на Стърлинг е проста. Та кой ли фен с поведението си ще поеме риска клубът му да изпадне във втора дивизия или да загуби титлата?

На първо четене човек веднага се съгласява със Стърлинг. Да, всекидневният расизъм, обидите и маймунските звуци от трибуните са унизителни и срамни.  Въпреки това отнемането на точки и мачовете на празни стадиони не се правилната терапия, макар и да изглеждат логични и ефикасни на пръв поглед. Нашата съдебна система не предвижда вменяване на вина по асоциация. За никакви престъпления, включително и за расизма по стадионите. Това е крайъгълен камък, поставен не случайно в основите на нашето законодателство. И всичко друго би било предателство спрямо нашите западни ценности.

Расизмът на стадиона, расизмът в главите

Расизмът, хомофобията и ксенофобията не виреят само по трибуните на стадионите. Футболът и спортът отдавна вече са огледало на обществото. Когато събереш на едно място 50 000 души, сред тях винаги ще има и няколко расисти. Да, гадно е, ама е така. Футболните клубове, особено големите и богатите, от години полагат извънредни усилия за решаване на проблема с расизма. Социални работници и педагози провеждат какви ли не проекти, за да насърчат благоразумиете и човешкото разбиране сред феновете. При това с успех. Ще ви го каже всеки редовен посетител на стадионите - поне на стадионите от Бундеслигата.

Макар че и по германските трибуни все още има расизъм. Понякога. По места. С различна окраска. Често пъти в по-долните лиги, там където общественото внимание не е толкова съсредоточено. Така че и там се иска много работа. Но не с драконовски мерки, а с разбиране. Което изисква много търпение. За Рахим Стърлинг и неговите колеги по съдба резултатите сигурно ще бъдат закъснели. Но истината е такава: Докато съществува расова омраза в автобусите и влаковете, на работното място и при търсенето на жилище, дотогава расизмът ще вирее и по стадионите.

Расизмът е в главите

Може би чрез наказанията, предложени от Стърлинг, феновете ще бъдат озаптени за 90-те минути на стадиона. Но какво от това, ако след мача те се отдадат на расистките си изстъпления вече извън трибуните? Защото расизмът всъщност трябва да бъде прогонен не от стадионите, а от главите на хората.