Откакто Христофор Колумб открива острова през 1492, насилието винаги е играло голяма роля там. Испанските заселници изкореняват местното население, индианците араваки, само за 25 години. През 17 в. на острова започват да се заселват французи. В 1697 испанците предоставят на френските колонизатори западната третина на острова. Оттогава островът е разделен на испански говорещата Доминиканска република и на френски говорещите Хаити.

Благодарение на безскрупулната търговия с африкански роби, френската колония бързо става една от най-богатите в Карибския регион. Основа на икономиката е търговията със захар и горското стопанство. Към края на 18 в. местните роби, около половин милион на брой, започват да се бунтуват срещу френските си господари и през 1804 постигат победа, обявявайки първата независима република на чернокожите - 80 години преди да се освободят от робство Куба или Бразилия.

След ожесточените битки за независимостта, конфликтите не стихват: досега са регистрирани 32 преврата в тази най-бедна страна на западното полукълбо. Рядко целта е била общото благо; обикновено на преден план винаги са стоели личните интереси на управниците. Диктаторът "Бейби Док" Дювалие беше един от най-страшните диктатори на Хаити. Преди 18 години той бе свален от власт и прогонен в изгнание във Франция. Налице са паралели с актуалния бунт срещу президента Жан-Бертран Аристид. Подобно на "Бейби Док", и Аристид поддържа специални части за тероризиране на населението. Също както по времето на Дювалие, и този път бунтът започна в северозападната част на страната, обхващайки постепенно цялата страна.

Свещеникът на бедните Жан-Бертран Аристид бе избран за президент с огромно мнозинство през 1990. Малко след това той бе свален от военните и потърси убежище в САЩ. В 1994 американците го върнаха на власт. През последните години обаче критиката срещу неговия режим ставаше все по-остра, включително обвинения за манипулиране на последните президентски избори преди четири години. Сега САЩ отново се опитват да постигнат мирно уреждане на конфликта. Опозицията обаче не е готова да приеме американския план, тъй като той не предвижда оставката на Аристид. Съвсем реални са опасенията, че смяната на режима също няма да донесе мир и стабилност в Хаити. Никой от многобройните управници в историята на страната не е успял да наложи силата на закона. Така че тази слаба държава ще продължи да предлага питателна почва за нови диктатори.