Само 40 процента от германците виждат бъдещето си в Европа, едва 25 процента имат доверие в нейните институции. Това актуално допитване е отговорът на онези 25 милиарда евро, които Берлин даде на собствениците на гръцките банки. За национално тесногръдие не може и дума да става, тъй като германският Юг плаща за сънародниците си в Есен или Бремен със същото нежелание, както за Атина, Дъблин или Лисабон. Единствено страхът от национализма продължава да вдъхва живот на ЕС. Трансферната експлоатация все пак е за предпочитане пред войната, уверява ни номенклатурата. Но за пръв път от половин хилядолетие насам европейците могат отново да действат постнационално.

Отвъд нация, религия и традиция

През юли миналата година бе проведена анкета в Баден-Вюртемберг (Германия), Савоя (Франция), Комо (Северна Италия) и Форарлберг (Австрия) с въпрос, биха ли искали да се присъединят към Швейцария. Половината от анкетираните са "за" такава стъпка, сред младите под 35 години - дори две трети. Прекрояването на Европа е надежда за бъдещето отвъд нация, религия и традиция.

Още през 2009 един шведски историк предложи възраждането на Калмарския съюз - Исландия, Дания заедно с Гренландия, Норвегия, Швеция, Финландия и евентуално Естония. Съюзът би бил готов да протегне ръка към Шлезвиг-Холщайн и Хамбург в Германия. Така с 3,5 милиона кв. км. и 26 милиона граждани би възникнала осмата по големина икономическа сила в света. На един по-късен етап биха могли да се присъединят Нидерландия и Фландрия, а съюз с Великобритания би превърнал Северно море в mare nostrum.

Погледът остава прикован към Швейцария, защото тя функционира като нация на свободната воля, в която гражданите на Женева не са французи, онези на Тесин не са италианци, а живеещите в Цюрих не са германци. Съседи, които също не искат да бъдат повече такива, биха могли да се обединят с швейцарците в изграждането на едно оптимално валутно-икономическо пространство. Освен Баден-Вюртемберг, към тази алпийска федерация биха могли да се присъединят също Франкфурт и районът Майн - Таунус. Италия ще бъде представена с целия Север, а на Изток картината ще закръгли полиглотна Словения. Със 70-милионно население, това ще бъде четвъртият най-могъщ икономически блок след САЩ, Китай и Япония.

Фанатиците отдясно и отляво

Северният съюз и алпийската федерация предоставят втори шанс дори на регионите, смятани за неспасяеми. Само че вместо милиарди, на тях ще им бъдат доставяни единствено проекти за въдиците, с които сами да си ловят рибата. След неизбежните държавни банкрути, Португалия, Испания, Южна Италия, славянският адриатически регион и Гърция биха могли да образуват средиземноморска федерация с над 100-милионно население, която винаги би могла да намери клиенти за своята слънчева енергия, екохрани и културно обаяние.

Онези, които не вярват в тези мултикултурни проекции, не бива да бъдат насилвани, защото те имат почти пълен избор. Националната държава обаче трябва да бъде избутана съвсем в края на опашката. На нея й остават верни най-вече фанатиците отдясно и отляво, при което едните бленуват за възстановяване на изгубената си мощ, а другите - за трансферни плащания безкрай.