Манипулациите на овладените от режима на Путин основни телевизионни канали са изкривили в много руснаци представата им за света. Вместо реалността те представят на потребителите си картини, характерни за компютърните видеоигри: „героични“ сцени на застрашително ниско прелитащи над американски бойни кораби руски изтребители или изстрелвани от подводници в Каспийско море ракети към Сирия. На зрителя обаче му се спестява информацията, че във всеки следващ момент наглите изтребители могат да бъдат свалени и светът да се окаже на прага на ядрена война. Това пише британският журналист Аркадий Островски в бестселъра си „Изобретяването на Русия“, отличен с Оруеловата премия за 2016 година.

Така Островски описва въздействието на зависимите от Кремъл медии върху формирането на общественото мнение в Русия. Те играят централна роля за укрепването на режима на Путин - изключение правят само базираните в интернет медии. Значението им е същото като по времето на перестройката, когато те трябваше да разпространяват идеите на Горбачов за съживяване на социализма с инструменти като гласност и привличането на интелигенцията. В книгата „Изобретяването на Русия“ обяснението за разпада на "Империята на злото" се свързва с рухването на двата стълба, върху които тя се е държала – колоната на репресиите и колоната на идеологията, пропагандата и лъжата. Според Островски, парадоксът в случая се състои в обстоятелството, че медийното пропагандиране на перестройката е било възложено именно на тясно свързани с КГБ съветски журналисти, работещи в контролираните от Лубянка и предназначени за експорт чуждоезични вестници и радио-телевизионни предавания. Такъв е бил например изключително популярният във времената на Горбачов телевизионен водещ Александър Любимов. Същите хора по-късно извайват и медийния имидж на Елцин и допринасят за „севернокорейския“ рейтинг на доверие от над 80% за приемника му Путин. Телевизиите изграждат убеждението, че само въздържателят Путин, често филмиран полугол да язди, лети и плува, може да поправи “най-голямата геостратегическа грешка на 20-ти век”, както нарича той разпада на СССР.

Диктатът на телевизията

Аркадий Островски смята, че едва ли има друга държава в света като Русия, където ролята на телевизията да оказва толкова силно влияние върху обществения живот и където с нейна помощ „различни хора и поколения се опитват да конструират страната си“. По този повод авторът припомня наблюденията на руския физиолог Иван Павлов, че руснаците не се интересуват много от реалностите и фактите, а от сигналите – интерпретациите на реалностите и фактите и начина, по който те им се поднасят. „В много случаи директните включвания на телевизионните канали вървят преди случването на събитията. Така стана при нахлуването в Донбас, когато първата задача на руските „доброволци“ е била да изключат украинските канали, разказва Островски. По същото време текат и репортажите за режисираното „всенародното“ посрещане на „вежливите“ хора при анексията на Крим.

Преди това - на Олимпиадата в Сочи през февруари 2014 - се разиграва специално подготвеното за телевизионната аудитория гигантско пропагандно шоу за мощта и мъдростта на путиновото управление с надслов „Изобретяването на Русия“. Приликите с участието на киното и телевизията при изграждането на образа на нацистка Германия през 1936 г. и насетне дават основание на руския публицист Виктор Шендерович да сравни „путиновата“ Олимпиада в Сочи с "хитлеровата" Берлинска олимпиада. Логиката на съвременната руска върхушка добре се вмества в сентенцията на покойния олигарх Березовски: “Богат ли си, значи си умен, а щом си богат и умен, значи трябва да управляваш“.

Комплексите на Путин

Според Аркадий Островски, в Русия няма елит, защото елитът означава наличието на група от хора, които поемат отговорност за съдбините на страната си и действат за общото благо и просперитет. За разлика от сегашната върхушка в Кремъл, чиято воля се диктува от един-единствен управник и има комплекси заради изгубената Студена война, някогашното съветско ръководство е било в някаква степен колективно управление и не е имало комплекси след победата във Втората световна война.

"Ето защо, за разлика от сега, съветското правителство не си е позволявало да плаши Запада, че ще го превърне в шепа радиоактивна пепел. Режимът на Путин се отнася безотговорно към възможността да избухне война, за него тя е просто видеоигра“, твърди Островски и добавя: “Самият Путин не участва в телевизионни дебати, защото той е цар с божествена мисия. Но това съвсем не пречи при неговото управление да избухват огромни корупционни скандали. Логиката на сегашната администрация е, че всичко, което се случва в разрез с интересите на империята, е „платено“ отвън. Как така, например, на киевския Майдан месеци наред могат да се събират стотици хиляди хора и да протестират за независима Украйна, ако не им е било платено?“, обяснява авторът тази логика.

В книгата си британският журналист разказва и една история, говореща за параноични изблици в поведението на Путин: на вечеря у близкия му Игор Малашенко - генерален директор на контролираните от Кремъл и излъчвани от кулата в Останкино телепрограми, а по-късно и на овладяната от режима телевизия НТВ - Путин се възмутил, че домакините му оставили дъщеря си да вземе случайно такси в Лондон, където учат децата на кремълската върхушка. На летището момичето се разминало с колата, изпратена ѝ от колежа, звъннало у дома, за да пита какво да прави, и майка ѝ я посъветвала да си хване такси. „Сбъркали сте. Ами ако таксито не е било истинско?“, казал им Путин. Впрочем, за неговите дъщери не се знае почти нищо.