Натам вървяха нещата. В неделя гърците с неочаквано голямо мнозинство се произнесоха против плановете за компромис с кредиторите. А без такъв компромис няма да има и междинно финансиране след 30 юни. За нови преговори пък, които биха отворили някаква перспектива пред страната, вече и дума не може да става.

Началото на края?

Повечето гърци искат да запазят еврото, но сякаш не разбират, че всеки момент може да излетят от еврозоната - най-малкото по технически причини. Защото страната няма пари да изплати собствените си държавни облигации, които трябва да откупи срещу 3,5 милиарда евро от ЕЦБ на 20 юли. А това е началото на края. Понеже ЕЦБ просто няма какво друго да направи, освен да обяви, че гръцката държава и нейните банки вече са неплатежоспособни.

Оттам насетне шефът на ЕЦБ Марио Драги вече не може да разчита, че правителствените и държавните ръководители на страните от еврозоната ще разрешат на неговата банка да зарежда и занапред гръцките банки с евробанкноти. Досега тази процедура ги поддържаше "на изкуствено дишане". Но спрат ли свежите пари, Гърция на практика ще изпадне от еврозоната.

Най-късно в края на юли

Ясно е едно: без споразумение с кредиторите Гърция ще издържи максимум няколко седмици. Правителството взе мерки, за да ограничи износа на капитали, но техният ефект е само частичен. Всекидневно стотици милиони евро напускат Гърция, просто защото населението вече на вярва на тамошните банки.

Но Гърция ще започне да се задушава не само защото банките са зле. Цялата реална икономика може да рухне поради липсата на разплащателни средства, а в резултат от рецесията приходите в хазната ще пресъхнат. Най-късно в края на юли държавата вече няма да има пари за заплати и пенсии. Вярно, че Атина може да плаща на служителите, пенсионерите и доставчиците си с менителници, както през 2009 година направи Калифорния. Но подобна „паралелна валута” доста ще се девалвира спрямо еврото. Неслучайно мнозина експерти препоръчват на Гърция да въведе отново драхмата. Освен всичко друго, това ще поевтини гръцкото производство и ще го направи по-конкурентоспособно на международния пазар.

Ако се върне драхмата

Да, това може и да стане, но на първо време предстоят тежки времена. Ако гръцката валута поевтинее с 30-40 на сто, външният дълг на страната ще се повиши със същите проценти. А дали после износът бързо ще започне да носи печалби - това съвсем не е сигурно. Освен маслини и цимент, Гърция не изнася кой знае какво. А за много от експортните стоки са ѝ нужни вносни компоненти, които трудно се купуват с евтини драхми.

Френският вестник „Льо Монд Дипломатик” обръща внимание на още едно фатално последствие, което навярно окончателно ще дестабилизира страната: „Връщането към инфлационната драхма би превърнало социално закъсалите слоеве от населението в напълно беззащитна жертва на малцина притежатели на евро, които буквално биха изкупили страната. В резултат ще настъпи най-голямото преразпределение на блага в историята на човечеството след въвеждането на капитализма в бившия Съветски съюз”.

Този цирк може да продължи вечно

Включително и поради това все пак е възможно държавните и правителствените ръководители от еврозоната да предложат на Атина някакъв вид нови преговори. Гръцките управници очевидно не знаят как да боравят с еврото, но затова пък умеят да блъфират. На тях им е все едно, че балансират на ръба на пропастта - защото добре знаят, че страната им е важен партньор в ЕС, в НАТО и в ОИСР. И че именно поради тази причина Гърция и занапред ще получава все нови и нови „последни шансове”, на каквито не може да се надява никой друг длъжник.

Тъй че този цирк може да продължи едва ли не вечно. Важните решения в ЕС се взимат с единодушие, тоест - нужен е и гласът на левите идеолози от Атина. Това принудително единодушие има и добри страни, защото кара отделните актьори да търсят компромиси. Но ако и занапред ще трябва да се работи с хаотиците от Атина - лошо ни се пише!