В Хасково живеят над 70 000 души. От близо три години насам те, а и жителите на някои околни села не могат да използват водата в района за питейни нужди. Причината: въведена забрана заради наднормени стойности на естествен уран и алфа активност, за които се твърди, че са открити през април 2017 година. Проверка на Районната прокуратура в Хасково обаче разкри, че по-високо съдържание на уран е било открито във водата още през октомври 2016 година от експерти на Басейнова дирекция. Това обаче така и не е било оповестено публично. През май 2017 правителството отпусна 2 милиона лева за 8 дублиращи кладенеца и два водопровода.

Всичко ще бъде наред?

Кметът на община Хасково Станислав Дечев заяви пред Дойче Веле, че новите кладенци са завършени, до края на годината ще приключат процедурите с предаването им на ВиК-асоциацията. "Идеята на оператора е да бъдат направени всички окончателни проби, когато съоръженията работят едновременно, за да можем да получим най-добрия микс от води, при който почти с 99,99% сигурност водата е под нормата за съдържание на уран", заяви Дечев. Резултатите от пробите обаче най-вероятно няма да са известни поне до края на януари - началото на февруари 2020. Станислав Дечев обаче изтъква, че междинните проби, с които работи ВиК-операторът, са много добри. "Това ни дава уверение, че в най-кратки срокове ще имаме вода, която отговаря на показателите", казва той.

За да бъде питейната вода в допустимите норми, стойността на естествения уран в нея не бива да надвишава 0.03 мг на литър. Когато през 2017 година се налага забраната за ползване на водата, в някои от кладенците на помпена станция Хасково-1, която е била най-засегната, нормите са били двойно или дори тройно по-високи - между 0.06 и 0.09 мг. Самата станция е строена по време на Втората световна война. Обяснението на Дечев е, че подпочвените води завличат уранови частици. В района край града са правени сондажи за уран, а в селища в района, вкл. находище "Чешмата", на 6 км западно от кв. Болярово, се е добивал уран до ликвидацията на уранодобива в България през 1992 година, наложена от правителството на Филип Димитров.

Колко уран е "здравословен"?

Управляващите се защитават по следния начин: те подчертават, че до 2015 година нормата за уран е била 0.06 мг и е намалена двойно заради европейски директиви, приети в съответствие с препоръките на Световната здравна организация. Тоест - дори хасковлии да са пили години наред вода с уран, такава е била нормата. В други държави обаче нормите за уран на литър са дори по-ниски - в САЩ също е 0.3 мг/л, но в Канада например е 0.02 мг/л, а в Австралия - 0.017 мг/л. Правителството на Канада информира на официалния си сайт (в раздела за водите), че продължителната употреба на вода с уран уврежда костите и бъбреците.

Кметът на Хасково е уверен, че пробите ще докажат, че водата е годна за пиене. Въпреки това обаче и за 2020 година, както в предходните 3 години, в общинския бюджет ще бъдат заделени средства за покриване на разходите за минерална вода на детски градини, училища и социални и лечебни заведения. 

Не всички са оптимистично настроени

Общинският съветник Георги Пеев, който дълги години е работил като журналист, не споделя оптимизма на местната власт. "Не виждам общество в Хасково, което да защитава собствения си интерес за собственото си здраве", казва Пеев. Той живее с трансплантирано сърце и бъбрек, но въпреки това активно се бори за каузата - чиста вода в града, в който живее. 

"Вече една година няма никакъв официален документ от проба от водата на Хасково за наличие на уран и алфа активност", заявява Пеев пред Дойче Веле. На въпрос защо никой от гражданското общество не се ангажира с изследванията, Пеев отговаря, че са твърде скъпи и хората не могат да си позволят да заделят от личните си бюджети. Той обяснява, че забавянето при пускането на новите кладенци е по две причини - заради процедури и заради вътрешнопартийни боричкания, предизвикани от напрежението между областния управител, който е настоящият кмет на Хасково, и бившия кмет Добри Беливанов, от когото ГЕРБ сне доверието си през есента на 2017 година.

Апатията на местните, според общинския съветник Георги Пеев, е сигурен знак, че гражданското общество е победено от "хладилника и телевизора". Фактът, че в края на 2018 година Районната прокуратура в Хасково прекрати наказателното производство за укриване на информация за високо съдържание на уран във водата, която била уж безопасна, Пеев коментира така: "Представяте ли си какво би станало, ако прокуратурата каже, че водата е опасна?!".

"Водата в Хасково е твърде скъпа"

Общинският съветник има един сериозен аргумент в подкрепа на нарушените граждански права на местните хора - цената на кубик вода в Хасково трябва да се намали сериозно, след като ВиК-операторът не е в състояние да изпълни задълженията си и да доставя годна за питейно-битови нужди вода. Пеев обяснява какво означава това: цената на кубик вода в Хасково е 3 лева и хората не би трябвало да плащат нищо друго, освен 11-те стотинки на кубик за отвеждане на отпадни води и още 43 стотинки за пречистване, смята той. Според общинския съветник, би следвало ВиК-операторът да каже - това няма да го плащате, защото не ви доставяме услугата. Но дружеството не го казва, а хората в града продължават да си купуват минерална вода и да плащат за доставената "УРАНжада", добавя Пеев.

Хасково едва ли е единственото селище в България с питейна вода, която е замърсена с естествен уран. В миналото уранодобивът осигуряваше работа на над 10 000 миньори, а когато бе закрит преди 27 години, последва "затапване" на урановите мини заедно с техниката вътре. Публикация през 2017 година на сп. "Икономист" разкри, че 75 такива места са незаконно отворени, за да се изземе от тях метала за скрап. Едно от тези места е в района на Хасковски минерални бани. Мините се откриват и разконсервират. Така понякога уранът стига и до източници на питейна вода.

Да видим дали в Хасково догодина ще пият вода от чешмата...