Коментар на Татяна Ваксберг:

Колкото повече нараства расизмът в българските читателски форуми, толкова по-непонятно е къде са изчезнали българските юристи и медийни експерти. Сега те са нужни повече от всякога, но не просто за да осъдят расизма, а за да пояснят на висок глас кой носи наказателна отговорност за написаното във форумите.

Кой е "боклук" в случая?

Този въпрос неизбежно ще възникне наново, когато Франция експулсира нова група български граждани от ромски произход и когато медийните форуми отново бъдат заляти от призиви за разправа. Прогнозата е сигурна, защото читателското поведение не се е променяло в последните десет години - всеки път, когато тема от ежедневието се окаже свързана с ромите, мненията под статиите са достойни само за българската прокуратура.

Само че противно на разпространеното схващане, за тези наказуеми мнения не носи отговорност само онзи, който ги е написал. Отговорност носи също и ръководството на медията, а в някои случаи дори доставчикът на интернет-услуги. Това гласят нормите, заложени в Европейската конвенция за престъпления в кибернетичното пространството, както и в нейния допълнителен протокол, все още нератифициран от България.

Иначе казано, ако в някоя уважавана медия, която сама по себе си не изповядва нито национализъм, нито расизъм, се появи читателско мнение, което гласи: „Циганите на сапун!“, то отговорността за това е включително и на медията, разпространила по мрежата тези думи.

Ето какви определения за ромите можеха да се прочетат миналия месец в читателските форуми на два от най-уважаваните български вестници: мангали, циганя, боклуци, миризливци, хрантутници, мародери, примати, паразити, хлебарки, въшки, термити, добитъци, маймуни, човекоподобни същества, бездомни животни, орки, шибани диваци, стадо, глутница, паплач, пасмина, банда, гнил материал, сметище. Ромите бяха описани като „мързеливи“, „хитри“, „крадливи“, „нагли“, „безскрупулни“, „смрадливи“, „тъпи“, „неграмотни“, „отхапани в мозъка“ и „маймуни с гранясали от мързел мозъци“.

Дефиниция на изтребването

Но онова, което със сигурност заслужава най-голям интерес за правосъдието, са предложенията на форумите за решаване на така изложените тежки проблеми. Според различни читателски мнения проблемите с ромското малцинство трябва да се решат - цитирам - „с Ромокост /като Холокост/. Ето и още предложения:

„Циганята се депортират и се пращат на баня“; „от тях се прави дуру-дуру, чуден сапун“; второ предложение: „да се качат на няколко кораба и да се засилят за Индия, Бангладеш или откъдето са се пръкнали“; трето предложение: „да се заселят в лагери“; четвърто предложение: „нека всеки бял да заколи по мангал“; пето предложение: „да се пратят на Луната с еднопосочен билет“; шесто предложение: „да им се отнеме правото на глас“; седмо предложение: „да бъдат подложени на глад, бой и стригане, защото само от това разбират“.

Последните цитати със сигурност препращат към едно далечно време, в което юристът Рафаел Лемкин се опитва да дефинира геноцида. Първоначално той се опира на примера с изтребването на евреите, но впоследствие разбира, че това е грешният път. Верният, според него, е в това не да дефинираш самото изтребване, а цялата съвкупност от думи и действия, която е позволила това изтребване един ден да започне.

Автор: Татяна Ваксберг, Редактор: Александър Андреев