Боксовият мач на столетието! Мохамед Али, един сякаш отдавна бракуван бивш световен шампион предизвиква на дуел актуалния шампион Джордж Форман. И – напук на всички прогнози – го смазва на ринга. Ала има нещо дори по-забележително от самия мач! Това е мястото на срещата: Киншаса, столицата на Заир. Какви ли не шеги тръгват около изчанчената идея мачът на века да се проведе тъкмо в столицата на една почти неизвестна африканска държава. Всъщност, страната е огромна и добре известна, но под името Заир тогава все още почти никой не я знае.

Първа частна държава

Зад всичко това стои един-единствен човек, който е превърнал Заир в проект на своя живот: конгоанският диктатор Мобуту. Той се ражда през 1930 в семейството на готвач и получава кръщелно име Жозеф-Дезире. Прави бърза кариера в армията на тогавашната колониална сила Белгия, по-късно работи като журналист в Брюксел. След като Конго получава независимост от Белгия през 1960, в страната настъпват безредици, от които Мобуту се възползва. С помощта на ЦРУ той взима властта в новата суверенна държава.

През 1965 година Мобуту провежда втори преврат и се провъзгласява за президент. През следващите години амбициозният лидер укрепва властта си, а в нейния апогей през 1971 решава... да преименува огромната страна, която впрочем е около 20 пъти по-голяма от България. Конго му напомня твърде отчетливо за колониализма, който особено по тези земи е оставил дълбоки кървави дири.

За своята „частна държава” Мобуту избира името Заир, което произлиза от едно недоразумение. (Такива недоразумения са познати и другаде, включително и в България, където, твърди се, руските картографи в края на ХІХ век се натъкнали на стотици селища с името Балига.) Та в Конго първите португалски колонизатори естествено разпитвали местните хора как се нарича тази голяма река. И обикновено получавали отговора „Н'Зади”, което на местния език означава просто „река”. Чули-недочули, португалците кръстили реката Заир, а Мобуту я въздига в официално име на цялата държава.

Куку

Той вече е променил и собственото си кръщелно име. Понеже в детството все му се подигравали, той се самонарича „Мобуту Сесе Секо Куку Нгебенду”, което означава: „Воинът, който върви от победа към победа и превзема всичко”. На своите поданици също нарежда да сменят имената си, за да заличат всякакви следи от френскоезичната колониална власт. Демокрацията е обявена за вреден чуждоземски импорт и Мобуту все по-често се позовава на местните племенни традиции. Ходи с шапка от леопардова кожа, изхвърля от гардероба си европейските костюми и нарежда да се разработи специална конгоанска „носия”, която нарича „абакост”. Смешното е, че „абакост” само звучи като африканска дума. Всъщност произходът на наименованието е от омразния, колониален френски, от израза „Á bàs le costumes”, тоест – Долу костюмите!

Назад към скуката

По време на Студената война французите и американците поддържат Мобуту, но в един момент започва да им писва, особено след като диктаторът решава да „заиризира” икономиката и национализира големите мини. Всъщност „национализация” в случая означава, че Мобуту ги прибира за себе си и своите приятели. Западните страни му изръмжават, така че той връща 60 процента на предишните собственици, но онова, което запазва, тъй и не го спасява от големия колапс, от социалния и икономически хаос в края на 70-те години.

След края на Студената война тежко болният диктатор се превръща в съвършено ненужна пионка на шахматната дъска на голямата политика. През 1994 година в източната част на страната избухват бунтове, но старите приятели на Мобуту изобщо не се намесват. Самият диктатор изпуска руля, губи властта и умира в изгнание в Мароко. Неговият наследник Лоран Дезире Кабила връща на страната старото й име: Демократична република Конго.