Още отрано Кол е знаел добре какво иска. Никога не е разчитал, че може да наследи политически Конрад Аденауер, но е знаел как да използва влиянието на "стария": още като млад политик в Райнланд-Пфалц той кани Аденауер на конгреса на местната партийна организация - зад гърба на председателя на ХДС Петер Алтмайер. И Аденауер идва. "Превратът" е успешен.

Хелмут Кол беше модернизатор. Още като местен политик от Райнланд-Пфалц той открива силата на медиите и все по-често кани журналисти в дома си в Огерсхайм. И резултатът не закъснява: медиите му помагат да изгради новия си образ на "баща" на провинцията и отговорен глава на семейството. Хелмут Кол беше амбициозен и енергичен. И пример за напредничава мисъл.

На 1 октомври 1982 се сбъдват политическите му мечти: момчето от провинцията става канцлер, заемайки мястото на големия Хелмут Шмит. Следва труден период за Кол, през който новоизбраният канцлер е подложен на недостойни подигравки от левия политически спектър. Но политическите противници на Кол подценяват високия му професионализъм и упоритост. Но ще минат години, докато настъпи неговият час.

Един исторически момент: на 22 септември 1984 година на военното гробище край Вердюн френският президент Франсоа Митеран подава ръка на Хелмут Кол в знак на помирение. И той му отвръща със същото. Този жест може да се сравнява с друг исторически момент - когато във Варшава Вили Бранд пада на колене пред жертвите на нацизма.

На партийния конгрес в Бремен през 1989 година политическата съдба на Хелмут Кол изглежда предрешена - срещу него е организиран вътрешен преврат. Но съдбата му помага: малко преди това той научава, че Унгария ще отвори границата си за хиляди източногермански бегълци. И пред Кол се открива нов политически шанс.

На 19 декември 1989 година Хелмут Кол се намира в Дрезден и се носят слухове, че той ще говори пред катедралата Фрауенкирхе. По това време германският въпрос все още не е решен и мнозина се питат дали канцлерът ще изрече на глас това, което всички искат да чуят. След известно колебание той все пак посочва целта: "единството на германската нация".

Между 14 и 16 юли 1990 година окончателно заровете са хвърлени в полза на германското Обединение. Кол и Геншер гостуват в Русия на Горбачов, който накрая се съгласява Обединена Германия да е част от НАТО. С това е преодоляно и последното и най-голямо препятствие по пътя към Обединението на Германия.

През 2001 година съпругата на Кол - Ханелоре - се самоубива. С нейната смърт се разпада и семейството. Включително защото политиката изцяло е погълнала Кол, който няма време за близките си. По-късно големият му син Валтер Кол ще напише в своята книга: "Не преувеличавам, че обществената дейност на баща ми беше проникнала надълбоко в личната му сфера".

Хелмут Кол открива отрано политическите способности на Меркел и ѝ осигурява политически протекции. Самият той нарича Меркел "моето момиче". Разривът настъпва покрай скандала с черните партийни каси в ХДС и след като Меркел обвинява Кол, че по този начин той е навредил на партията. До последно той не може да ѝ прости "измяната" и настоява Меркел да не е сред ораторите на погребението му.