Тя успя: Хилари Клинтън вече и официално е кандидатът на Демократическата партия за президент на САЩ. След изтощителна и много оспорвана борба с изненадващо силния Бърни Сандърс за номинацията на Демократическата партия, на конгреса във Филаделфия бившата първа дама беше издигната за кандидат-президент с 2842 гласа срещу 1865 за Сандърс. Покрай динамиката на предизборната борба, в която имаше много непредвидими развития и изненадващи обрати, лесно може да се забрави колко дълго и целенасочено Хилари Клинтън се готвеше за тази кандидатура.

"Най-политизираната" първа дама

Независимо от емоционалната връзка, бракът ѝ с Бил Клинтън винаги е бил и политическо партньорство, преследващо обща цел: да даде тласък на политическите кариери и на двамата партньори. Отборът на Клинтънови беше невероятно ефикасен - много по-ефикасен от този на Франклин и Елинор Рузвелт през 1920/30-те години. В началото Хилари Клинтън остави на заден план собствените си планове и амбиции, за да подкрепи политическата кариера на съпруга си Бил - най-напред като губернатор на Арканзас, след това и в борбата му за президентския пост през 1992, а накрая и като първа дама в периода 1993 - 2001 година. Независимо от това тя винаги е присъствала осезаемо, много активно дори, и като самостоятелен политически актьор на страната на Бил. Хилари беше "най-политизираната" първа дама, която някога е влизала в Белия дом.

След като приключи с президентството си, Бил Клинтън посвети усилията си изцяло на кариерата на своята съпруга. Тя успя да спечели стратегически важния пост на сенатор на щата Ню Йорк, през 2008 г. за пръв път се включи в първичната надпревара за президентския пост, след това лоялно изпълняваше длъжността външен министър в кабинета на Обама, като след първия му мандат се оттегли навреме, за да може на спокойствие - и на подобаваща дистанция от Обама - да се подготви за втория си опит. Тази нейна последователна целеустременост, която ѝ помогна - въпреки всички кризи и удари - да спечели номинацията, е несъмнено една силна страна на Хилари и свидетелство за лидерската ѝ качества. Но е също така и причината мнозина да я смятат за хладна, пресметлива и нагаждаща се.

Гласът на разума, не на сърцето

За разлика от Барак Обама преди осем години, тя нито спечели сърцата на своите избиратели, нито би могла да възпламени онзи ентусиазъм на неговото прословуто: Yes, we can. Това накара американците да приемат Обама едва ли не като спасител. Точно обратното: никой американски кандидат-президент дотук не е бил от самото начало тъй недолюбван, както Хилари Клинтън. Едва ли ще ѝ помогне много това, че кандидатът на републиканците Доналд Тръмп е не по-малко недолюбван. Ако американците изберат Хилари, това ще е гласът на разума, а не на сърцето им.

С номинацията на Хилари Клинтън демократите за втори път през последните 8 години пишат история: след като преди осем години те издигнаха първия в историята на САЩ цветнокож кандидат, сега те номинират жена - за първи път от 227 години, откакто в САЩ се провеждат избори за президент.

Хилари поляризира

Само че на изборите през ноември малцина американци ще гласуват за Хилари Клинтън само защото тя е жена. Темата за "жената в днешна Америка" е един от най-важните въпроси, които полязират политически страната. Хилари Клинтън стои на либерални позиции, тя е за равнопоставеността на жените, докато лагерът на консерваторите е остро непримирим към всякакъв феминизъм. И то не само от страна на мъжете, а и на жените в Републиканската партия. Бие на очи колко ожесточено реагират срещу Хилари Клинтън именно жените-консерваторки.

Хилари определено поляризира. И ако ситуацията сега не беше по-различна от обикновеното, това щеше да означава почти сигурен край на амбициите ѝ за президентския пост. Защото изборите в САЩ винаги са се решавали от умерения център. Сега обаче републиканците номинираха за кандидат Доналд Тръмп - издигнаха човек, който с крайния си популизъм и агресивен нарцисизъм отблъсква умерените избиратели, да не говорим за цветнокожите етнически групи. Това дава на Хилари неподозирания до преди година шанс да блесне като кандидатка на баланса, политическия разум, държавническия опит и умереността. Срещу един по-умерен кандидат на републиканците, например Джеб Буш или Марко Рубио, тя не би имала този шанс.

Надпреварата за Белия дом е изненадващо непредсказуема. Но Хилари Клинтън има добри шансове да я спечели.