Всичко започна с няколко снимки в социалните мрежи: на тях се виждаха бронирани коли, натоварени на ж.п.-композиции, пътуващи в западна посока. После се появиха сателитни снимки, които показват руски военен склад на няколко часа път от украинската граница. Всичко това напомни за пролетта на 2021, когато руски танкове прекосиха цялата страна, пътувайки към украинската граница. Малко по-късно заплахата изглеждаше преодоляна.

Сега играта сякаш се повтаря - но напрежението е доста по-високо. Най-проблематичното е, че НАТО и Русия официално вече не си говорят директно. В началото на октомври Алиансът иззе акредитациите на осем руски дипломати и намали наполовина руското представителство в НАТО. Въпросните лица са работели за руските тайни служби, обясниха тогава от НАТО. В отговор на това Русия изцяло прекрати мисията си в НАТО и на свой ред закри военната мисия на НАТО в Москва.

"Путин маркира с червени линии границите на руските интереси"

Александър Баунов от Центъра "Карнеги" в Москва забелязва промяна в досегашната стратегия на Кремъл. "С помощта на военна сила и военна ескалация Путин иска да покаже, че е безсмислено да се оказва натиск върху Русия", казва той. Според Баунов, Кремъл не е вече ориентиран към компромиси, а маркира с червени линии границите на руските интереси "както географски, така и виртуално".

Путин напоследък често използва израза "червени линии". Тези дни той предупреди НАТО да не прекрачва "червените линии" и обясни какво точно има предвид: "Става дума преди всичко за заплахи, които биха могли да произтекат от тези територии. Ако на територията на Украйна се появи някаква въоръжена система, неин изстрел ще достигне Москва след седем до десет минути". Путин допълни, че тогава Русия ще трябва да реагира. Още преди това изказване руският президент на няколко пъти беше критикувал американските системи за противоракетна отбрана в Полша и Румъния.

Ето, че сега Путин настоява за разговори със Запада. Русия искала "надеждни и дългосрочни гаранции за сигурността си". По време на церемония в Кремъл Путин каза и това, че Русия ще настоява за споразумения, които "изключват възможността за всякакви по-нататъшни стъпки на НАТО на изток, както и разполагането на оръжейни системи, които създават опасност за Русия поради голямата си близост до наша територия".

Кремъл гледа на държавите от бившия СССР, сред които и Украйна, като на част от руската сфера на влияние. В свое есе, озаглавено "За историческото единство на руснаците и украинците", публикувано от Путин през лятото, на украинците де факто се отрича тяхната собствена идентичност, както и правото на самостоятелна държава. В Украйна приеха с голяма тревога въпросните тези.

Украинският парламент е записал в конституцията на страната целта за присъединяване към НАТО, а в множество обществени допитвания се установява наличието на относително мнозинство в полза на подобна стъпка.

Русия настоява украинското правителство да води преки преговори с водачите на самообявилите се Донецка и Луганска народни републики. Но тъй като те са пряко зависими от Москва, украинската страна не вижда особен смисъл от подобни разговори. Украйна не вижда смисъл и от споразуменията Минск-1 и Минск-2: Русия настоява Киев да спазва правилата, които тогавашният украински президент Порошенко подписа през 2015 под сериозен военен натиск, включително и от страна на прикрито руско военно участие - от гледна точка на днешното украинско правителство обаче тези правила крият опасност за суверенитета на страната.

Повишен риск от нова война?

Смята ли Русия да навлезе в Украйна? Александър Баунов от Центъра "Карнеги" казва: "Постигането на тази цел по пряк и военен начин е скъпо и трудно - Путин е наясно с това. Защото една инвазия в Украйна няма да се ползва с голяма обществена подкрепа". Освен това Путин би трябвало тогава да се откаже от мита, че Русия няма нищо общо с войната в Източна Украйна. Въпреки това, според експерта, сегашната ситуация крие опасности: "Има повишен риск замразеният конфликт отново да прерасне в гореща война".

***
Вижте и това видео от нашия архив: