"За да спрем кръвопролитията и за да предотвратим евентуална война, решихме да се съгласим с руското предложение" - така сирийският премиер обоснова решението на Дамаск да постави под международен контрол химическите оръжия на страната. Ако правителството изпълни обещанието си, в обозримо бъдеще в Сирия ще пристигнат международни инспектори, чиято задача ще е да документират, опишат и в крайна сметка да унищожат химическия арсенал на Асад. Трудна задача, като се има предвид, че от десетилетия насам Сирия не е подписвала никакво международно споразумение за химическите оръжия. Начинът, по който сега Сирия борави с химически оръжия, се регламентира от договор, подписан в далечната 1925 година. "Съответно няма и точни сведения за наличните запаси. Сигурно е само, че запасите са огромни. Говори се за около 1 000 тона", казва Ралф Трап, експерт по въпросите на разоръжаването.

Низ от проблеми

Инспекторите, които ще контролират сирийския арсенал от химически оръжия, са изправени пред сложна задача. Те ще трябва да проведат пълна оръжейна инвентаризация. Ще трябва да установят броя и местонахождението на оръжейните складове, а накрая ще трябва да изследват запасите. "Основна предпоставка за това е всички страни в сирийския конфликт да проявят добра воля и да участват в този процес. Докато боевете продължават, подобни разследвания са невъзможни", посочва Ралф Трап.

Подобно мнение застъпва и Оливер Майер, експерт от германската фондация "Наука и политика": "Опитът ни от подобни операции в други страни показва, че такива програми изискват много време и са съпроводени от доста технически трудности. Освен това струват много пари и изискват търпение. Всички досегашни инспекции бяха проведени при обстоятелства, които бяха значително по-благоприятни от сегашната ситуация в Сирия. Вярно е, че инспекторите успяха да натрупат опит по време на мисията в Либия, но е вярно също така, че либийският конфликт не може да се сравнява със сирийския", казва Майер.

И още един сериозен проблем: не е изключено Асад да направи опит да скрие част от химическия си арсенал. Естествено, при наличие на съмнения в тази насока инспекторите биха могли да извършват съответните проверки. Под въпрос е обаче дали при сегашните обстоятелства това е осъществимо. Поради всичко това мисията ще изисква не само много време, но и много персонал, казва Майер и добавя, че още преди месеци САЩ са изчислили колко войници и експерти са необходими за подсигуряването на химическия арсенал при евентуална военна интервенция. Стратезите във Вашингтон са стигнали до заключението, че ще са необходими около 70 хиляди души.

От всичко казано дотук излиза, че инспекциите са една изключително трудоемка задача. Същото важи и за унищожаването на химическите оръжия, обяснява Ралф Трап. При един толкова голям арсенал е невъзможно да се използват мобилни съоръжения за унищожаване на бойни отровни вещества. А това означава, че ще трябва да бъде изградена специална инсталация. Всичко това може да продължи години. И струва много пари.

Освен това няма гаранция, че след унищожаването на съществуващия арсенал някое следващо правителство няма да реши отново да се сдобие с бойни отровни вещества. "Технологиите за производство на химически оръжия бързо напредват, а и много от компонентите, необходими за тяхната направа, могат да се набавят сравнително лесно", казва Ралф Трап и припомня как през 1995 година японската секта Аум извърши в токийското метро атентат със зарин собствено производство. При нападението загинаха 13 души, а над 1 000 бяха ранени.

Автор: К. Книп, К. Цанев; Редактор: Д. Попова-Витцел