Коментар от Полина Паунова:

Уклончиви отговори, квинтесенцията от които беше, че ГЕРБ пускали в пространството по някое име за кандидат-президент само защото журналистите ги питали. Такова впечатление остави у непредубедения зрител телевизионно интервю със столичния кмет Йорданка Фандъкова, която е сочена като най-вероятната номинация на Борисов за държавен глава.

Тя, разбира се, нито потвърди, нито отрече да е изборът на партията, а участието ѝ трябваше да съдържа леко обвинителна нотка към репортерите, които два месеца преди изборите „досаждат” на най-голямата партия с незначителни въпроси като този за нейната номинация за един от най-важните постове в страната.

Въпросното интервю трябваше да внуши, че всъщност няма нищо смущаващо в това кандидатурата за държавен глава да бъде обявена не по-рано от 30 дни преди изборите. Ако се опитаме да проявим чувство за хумор по тази инак важна тема, можем да допуснем, че номинацията ще бъде оповестена часове преди балотажа, който, естествено, е гарантиран на кандидата на ГЕРБ.

Явната тайна

Но за да бъде ясно всичко (а под всичко се разбира, че изобщо не е важно кой ще е кандидатът, тъй като така или иначе ще спечели и ще прави това, което каже партията), ден по-рано Цветан Цветанов разсея съмненията: „Смятам, че жена пò приляга да бъде кандидат за президент”, каза той. Кандидатурата била ясна, но се пази в тайна.

Всички тези думи и странни зигзагообразни движения може и да изглеждат като симптоми на политическа шизофрения, но зад тях всъщност се крие една-единствена възможност: президентската кампания е евентуален спасителен изход за премиера Борисов. И той ще положи всички усилия да си запази тази опция до последно. Затова и в пространството ще летят всякакви небивалици и празни приказки, които ще имат една цел: протакане, благодарение на което ГЕРБ ще печели време.

Има много причини, които биха могли да обяснят бягството на Борисов от премиерския пост. Пък и подобен спринт от Дондуков 1 до Дондуков 2 може да бъде опакован за пред лековерната публика като героизъм.

В действителност това бягство би гарантирало на Борисов поне временно запазване на авторитета му в ГЕРБ и в правителството, каквото и да е то след него. Повтарям: временно, защото упражняването на власт през ръка е занимание сложно, а Борисов не е майстор на дипломацията, въпреки че на родния терен изглежда като политически талант.

Причините

Причините за този евентуален спасителен ход могат да бъдат най-разнообразни, но на този етап се откроява една особено важна - напрегнатата международна обстановка. Събитията от последните дни - превръщането на Борисов във вестоносец на Ердоган, непрестанното акцентиране върху сигурността на България, все по-видимият завой към Русия - всичко това подсказва, че Борисов може и да не овладее ситуацията, в която се намираме. А тя е доста по-сложна от това да си осигуриш гласовете на неколцина независими депутати, с които министър-председателят управлява вече втори мандат, потулвайки по този начин партньорството си с ДПС, а защо не и с БСП.

Ако ситуацията стане неприятна за България (а тя има такъв потенциал), Бойко Борисов, който досега не се е изявявал като привърженик на непопулярни мерки и решения, със сигурност би избрал спокойствието на президентството. Тогава той би запазил за пред избирателите благовидния си образ и би могъл спокойно да твърди, че прави за държавата си всичко, което е по силите му. А неприятните последици от евентуални кризисни ситуации ще бъдат понесени от следващия премиер (който по всяка вероятност ще е подчинен на Борисов).

Друга възможна причина, поради която лидерът на ГЕРБ може да потърси спасителен пристан на Дондуков 2, е все по-вероятната (да не кажем неизбежна) коалиция с БСП. ГЕРБ, а оттам и лидерът на партията няма как да не пострадат имиджово от такъв развой на вътрешнополитическите събития. Затова за Борисов би било по-изгодно да се оттегли, а на преден план да остави „технократ“ или „експерт“, който да реализира ляво-дясна коалиция по германски модел.

Изходът

Разбира се, подобни сценарии са вероятни, но не и сигурни. Заради преднината си на фона на останалите формации ГЕРБ няма нужда да бърза с кандидатурата си за държавен глава, тъй като е сигурно, че който и да бъде „спуснат“ в тази битка, поне балотажът му е гарантиран.

Въпреки че на пръв поглед ситуацията изглежда по-скоро положителна за ГЕРБ, нежеланието за навременно издигане на кандидат-президент говори за първа слабост на управляващата партия от много време насам. А и понеже знаем, че внимателно е наблюдавал своя предшественик Пламен Орешарски, за когото казваше, че е „научил всички задни входове”, Борисов би трябвало да е наясно, че аварийните изходи в политиката нерядко водят до позорна развръзка.