Омразата е ирационална, но въпреки това за нея обикновено се открива някакво рационално обяснение. Историците от десетилетия се опитват да разкрият източниците на патологичната омраза на Хитлер към евреите. Най-новата теза на професора от Кеймбридж Брендън Симс определено би могла да предизвика сериозни исторически спорове. Въпросът, който поставя Симс, е - дали ненавистта към капиталистическия Запад, към Великобритания и Съденените щати с техните либерални демократични системи не се била всъщност основната причина за расовата омраза, изпитвана от Хитлер.

Британският изследовател твърди, че антисемитизмът и антиславянският антиболшевизъм на Хитлер са само средство за постигане на набелязаната цел: да противодейства на англоамериканските предизвикателства и да изгради велика германска империя, за да се установи паритет между англоамериканския и германския свят. С други думи: Хитлер вижда в англосаксонския свят враг, още преди да открие евреите като врагове и преди да идентифицира и славяните и болшевиките по този начин, обобщава Томас Вебер във "Франкфуртер алгемайне цайтунг".

Брендън Симс определено притежава способността да поставя за разглеждане ясни, макар и твърде провокативни формулировки, констатира Свен Феликс Келерхоф във вестник "Ди велт". Симс например твърди, че Хитлер е станал враг на евреите заради своето враждебно отношение към англоамериканските капиталистически сили. Откъдето би следвало, че Хитлер е мразил Запада още преди да намрази евреите.

Коя омраза е първична ?

Това е ни повече, ни по-малко тотална преоценка на досегашните проучвания по въпроса. Както сочат най-новите изследвания - Хитлеровата омраза към евреите датира едва от времето след ноември 1918. Но кога точно става това и защо? Според историка Ралф Георг Ройт основна роля е изиграл опитът от комунистическата Мюнхенска република и нейното поражение в началото на 1919. Затова пък друг учен, Отмар Пльокингер, който изследва книгата на Хитлер "Моята борба", достига до точно противоположното заключение: антиболшевизмът не е причина, а следствие от омразата на Хитлер към евреите.

Интерпретациите на Брендън Симс понякога се крепят на доста крехки доказателствата. В някои от първите политически изявления на Хитлер като писмото му до Адолф Гемлих например, евреите постоянно са наричани "основен враг на германския народ". Подобни оценки за американците и британците обаче там почти не се срещат. По този повод Томас Вебер пише във "Франкфуртер алгемайне цайтунг" следното: "Решаващото не е дали изследователските резултати и хипотезите на Симс ще бъдат потвърдени частично или изцяло - важното е, че те из основи променят начина, по който мислим за Хитлер".

Всъщност съвсем не всяка нова интерпретация е непременно смислена. "Това, че Хитлер е изпитвал огромно възхищение пред Съединените щати, е напълно игнорирано от Симс", отбелязват учените. Същевременно Симс правилно потвърждава, че антисемитизмът на Хитлер е довел до антиболшевизъм, а не обратното, макар че това всъщност не е ново откритие. А ако в писмата си от фронта по времето на първата световна война Хитлер пише повече за британците и почти никак за руснаците, обяснението е съвсем прозаично: като войник той почти винаги се е намирал край позиции, срещу които е имало британски части. Войниците, сражавали се на източния фронт, са писали в писмата си за руския враг, мъжете от южния фронт - за италианците, обяснява историкът Пльокингер: "Това няма нищо общо с идеологията, а само с действителността."