„Окървавените земи. Европа между Хитлер и Сталин”: така се нарича книгата на професора от Йейл Тимъти Снайдер, която взривява и стария спор за това може ли да се сравняват Сталин и Хитлер?

„Това е историята на политическите масови убийства”, пише Тимъти Снайдер в началото на книгата си, излязла наскоро в превод на немски език. „Тази книга не е за хора със слаби нерви”, предупреждават някои от критиците. Други пък хвалят автора й, въвел ново понятие в историческата наука: „bloodlands“, което на български би могло да се преведе като „окървавени земи”. Кои са те?

Ново географско понятие в историята

В периода между 1933-та и 1945-та година са загинали 14 милиона мирни граждани - в резултат на масови убийства и глад. Място на действието: западната част на Русия, Прибалтика, Беларус, Украйна и голяма част от Полша. Това са  „окървавените земи”, за които пише 42-годишният професор от Йейл. В книгата му четем: „Често престъпленията на Сталин се асоциират географски с Русия, а престъпленията на Хитлер - с Германия.

Само че най-много масови убийства в Съветския съюз се извършват в неруската му периферия, а нацистите убиват най-вече извън Германия. Концентрационните лагери са били винаги символ на ужаса на 20-ти век. Само че най-големият брой жертви на нацизма и сталинизма са дадени извън тези лагери. Тези недоразумения, свързани с местата и методите на масовите убийства, ни пречат да осъзнаем ужаса на 20-ти век, пише Тимъти Снайдер.

Особеното в неговия подход: той взема под внимание цялостната политика на масови убийства, провеждана от Хитлер и от Сталин. Има ли основания за това? „На самите жертви в „окървавените земи” не им е оставало нищо друго, освен да се сравняват”, се казва в рецензия на германското радио Дойчландфунк по повод книгата на Тимъти Снайдер. "Най-вече хората в Полша стигали до извода, че двете машини за масово изтребление са в значителна степен еднакви."

Хитлер и Сталин - две лица на едно и също нещо

И Сталин, и Хитлер са имали една цел: да унищожат политическия, интелектуален и социален елит на Полша, припомня Дойчландфунк. А берлинският всекидневник „Тагесшпигел” отбелязва, че книгата на Снайдер може да не срещне одобрение, защото нарушавала някои твърди представи за наличието на йерархия в престъпленията по времето на Втората световна война. Става дума за разбирането, че основните жертви са дадени от еврейската общност.

Още при появата си в Америка книгата беше разкритикувана заради утвърждаването на един географски регион, поставящ под общ знаменател действията на болшевизма и нацизма, пише „Тагесшпигел”. Пак по този повод радио Дойчландфунк заключава: в тази книга става дума за ролята на историята в политиката.

Дълго време поне в Германия доминираше най-вече гледната точка на Съветския съюз и силната вяра в нейния „антифашизъм”, в това, че срещу нацизма се е изправяло "доброто", което не може да бъде поставяно под съмнение. Болезненият край на тази илюзия ни отвежда към сивото царство на неяснотата. В него няма „добри войни”, а най-много реална политика, която трябва да се нагласи спрямо конкуриращите се злини.

Да сравняваш не означава да приравняваш

Американският професор не премълчава разликите между режимите на Хитлер и Сталин. Той обаче не се страхува да сравнява двамата диктатори в използваните от тях методи за масови убийства. Сталин например унищожава много повече хора преди Втората световна война, докато Хитлер провежда политика на масово унищожение точно по време на войната.

В книгата има и директни сравнения като например: „Като имитират и радикализират принципите на съветския Гулаг, германците давали по-малко храна на онези, които не можели да работят, с което ускорявали смъртта на по-слабите.” И още: „През 1941-ва германските офицери провеждат политика на глад също както украинските комунисти през 1933 година.”

Книгата на Тимъти Снайдер скъсва и с друго табу. „Масовото унищожение в Европа се асоциира най-вече с Холокоста, а Холокостът - с индустриализираното убийство на хора”, пише американският историк. В същото време обаче той представя една ужасяваща градация на методите за масово унищожаване, използвани от Сталин и Хитлер. Според Снайдер най-големият брой жертви в „окървавените земи” е в резултат на глад, и чак после - на разстрел и изгаряне в газовите камери.

Нетрадиционен поглед

„Авторът обаче не омаловажава Холокоста”, отбелязва в рецензията си австрийското радио ОRF по повод критиките в американските медии за това, че Снайдер неглижира значението на Холокоста. Той самият отговоря на тези упреци така: „Човек трябва да сравнява. В по-голямата си част жертвите са се сблъсквали и с двете системи. Само че да сравняваш не означава да приравняваш. Аз се опитвам да закотвя Холокоста в европейската история и това не винаги среща одобрение. Само че историята не съществува, за да ни създава удобства, а за да бъде разбрана от нас”, пише американският профсор Тимъти Снайдер.

АГ, ДР, ТШ, ОРФ, М. Липчева, Редактор: Б. Узунова