Хлябът и храните: защо цените в Германия полудяха?
22 февруари 2022
Германия се слави с евтините си храни. Само 12% от доходите на хората отиват за хранителни стоки и безалкохолни напитки. Тази година обаче има огромен скок в цените. Пазарът на хлебни изделия е красноречив пример.
Реклама
С над 15% смята да увеличи цените на своите хлебни изделия Оливер Клайн. Управителят на голяма верига от пекарни ще вдига цените на два пъти – през пролетта и през есента. Човек може да го разбере, като погледне сметките му за газ. През декември неговите пещи са изразходвали газ за 16 000 евро, а пред януари - и то при спаднало производство - за 35 000 евро. Клайн, който управлява около сто пекарни в Северен Рейн-Вестфалия, не помни през 30-годишната му професионална биография да е имало такъв ръст на режийните.
Освен цените на енергоносителите, в пекарския бранш големи проблеми създава и поскъпването на другите суровини. Енгелберт Шлехтримен, който ръководи три пекарни в Кьолн, е принуден да плаща за маслото и брашното 50% повече, отколкото преди година. С други думи, той също трябва да вдига цените. Но тук дебне един проблем, който е отдавна известен на пекаря.
Хората ще купуват другаде
„При това положение клиентите ще променят потребителското си поведение“, казва той. Неговото опасение е, че някои от тях ще се ориентират към по-евтини хлебни изделия, каквито се предлагат в големите търговски вериги. „Ще трябват безкрайно много усилия, ако искаме изобщо да видим някакви пари“, казва той. Според него тази ситуация ще докара до фалит много малки пекарни.
Второто повишаване на цените, предстоящо през есента, за което говори Оливер Клайн, се дължи на решението да бъде вдигната минималната работна заплата. Първата степен на това решение влиза в сила през юли, когато часовата ставка се покачва от 9,82 на 10,45 евро. А от 1 октомври минималното заплащане вече ще бъде 12 евро на час. Заплащането в пекарните по принцип е ниско, а работата с клиенти изисква доста персонал, така че в този бранш новото минимално заплащане ще има сериозни последици.
Клайн казва, че продавачките с опит в неговата верига и сега взимат повече от 12 евро на час. По-малко в бранша изкарва помощният персонал, но не само той ще спечели от новата почасова надница. Защото вдигнеш ли заплащането на един 18-годишен начинаещ работник, който може би още живее при родителите си, по-опитните служителки и служители също ще поискат повишение. „Мисля, че ще възникне определен натиск за вдигане на заплащането по цялата верига – от горе до долу“, казва Клайн.
Хлебните изделия в неговите пекарни ще поскъпнат с 15% тази година, като Клайн смята, че това поскъпване се дължи поравно на поскъпналите суровини и на новата минимална работна заплата. Но не са само хлебните изделия и печивата. Според едно допитване на Института ifo две трети от производителите на хранителни стоки очакват ръст на цените през идните месеци. Храните в Германия може да поскъпнат с цели 7 на сто, смятат икономистите.
Храните в Германия са относително евтини, но не за всекиго
Всъщност, храните в Германия са относително евтини. Както пише изданието „Митерцайтунг“, в други страни като Австрия, Франция, Дания, Норвегия, Ирландия или Гърция хранителните стоки и безалкохолните напитки са по-скъпи, отколкото в Германия. Най-скъпо е в Швейцария, където цените са с 60% над германските.
Разбира се, цените на храната винаги трябва да се съпоставят с доходите в съответната държава. Но и при тази сметка храната в Германия пак изглежда евтина: тук само 12% от доходите на хората отиват за хранителни стоки и безалкохолни напитки.
Статистически погледнато, по-евтино излиза на потребителите единствено в Австрия, Ирландия и Люксембург. Независимо от това обаче близо два милиона германци ден след ден взимат храна от обществените кухни за бедни. Чуват се дори и предложения помощите за безработни да бъдат увеличени със 100 евро месечно заради поскъпването на храната.
*****
Разгледайте и тази снимкова галерия на ДВ:
Дванайсет суперхрани за добро здраве
Етикетът "суперхрана" превърна някои екзотични продукти като чия, киноа и годжи бери в хит. Но в Европа също растат плодове и зеленчуци, които са много полезни и не им отстъпват по нищо. Тук сме подбрали 12 от тях.
Снимка: picture-alliance/dpa/H. Hollemann
Червено цвекло
Червеното цвекло е особено популярно през зимата. То се бере през есента и може да се съхранява с месеци. През студената част на годината червеното цвекло се превръща в източник на витамини. В Германия казват, че то прави слабите силни, страхливите смели, а тъжните весели. Според някои проучвания покачва и либидото. Какво повече можем да искаме от една суперхрана?
Снимка: picture-alliance/Arco Images/Larssen G.
Коприва
Тя пари, разпространява се бързо и в повечето дворове е смятана за плевел. Проучванията обаче сочат, че копривата има хранителни качества, които изненадали дори учените. Оказва се, че растението съдържа два до четири пъти повече желязо от спанака, повече калций от млякото и е много богато на витамин A, C и E. А след топлинна обработка дори вече не пари.
Снимка: wilderwegesrand.de
Череши
Черешите, сладки или кисели (вишни), се числят към най-полезните плодове. Те облекчават болките в мускулите и предотвратяват сърдечни заболявания, подсилват имунната система и подобряват мозъчната дейност. Изследвания показват, че съдържат и мелантонин - хормона, който регулира цикъла на съня. Това означава, че черешите помагат и срещу безсъние.
Снимка: picture-alliance/dpa/S. Gollnow
Боровинки
Боровинките са сред плодовете с най-високо съдържание на антиоксидантни и хранителни вещества. Може би това е една от причините в германския град Егезин, провинция Мекленбург-Предна Померания, наричан още "градът на боровинките", всяка година да се провежда фестивал на боровинките, по време на който традиционно се избира и "Кралица на боровинките".
Снимка: Colourbox
Облепиха
Зърната на растението облепиха, известно още като ракитник, съдържат много повече витамин C от портокалите и лимоните. Високото съдържание на витамин B12 пък го прави особено привлекателно за веганите, тъй като той иначе се съдържа само в животинските продукти. По северното крайбрежие на Германия - района на Балтийско море - облепиха се смята за специалитет.
Снимка: Colourbox
Касис
Китайският плод годжи бери се смята за един от най-полезните изобщо. Касисът, който се отглежда в Европа и Азия, съдържа също толкова витамини и оказва сходно положително влияние върху организма. Освен това съдържа една седма от калориите на годжи бери - стига да не бъде консумиран под формата на мармалад или ликьор, разбира се.
Снимка: Colourbox
Ябълки
Всички знаем, че ябълките са много полезни. Всеки германец, например, изяжда средно по 17 килограма ябълки годишно. Ябълките са плод с ниско съдържание на калории, но с много антиоксиданти, които помагат на мозъка, сърцето, кожата и костите. Те намаляват и риска от диабет.
Снимка: pictue-alliance/dpa/P. Pleul
Тиквени семки
Тиквата е донесена в Европа от Северна и Южна Америка. Тиквените семки са източник на протеини, омега 3 мастни киселини и фибри. Те съдържат и висока концентрация на минерали като магнезий и цинк.
Снимка: Colourbox
Ленено семе
Лененото семе е богато на хранителни вещества, съдържа много протеини, баластни вещества, витамин B и минерали. Картофите с извара и ленено семе са традиционно германско ястие. То е разпространено също така в хлябовете и мюслито.
Снимка: picture-alliance/ZB/P. Pleul
Брюкселско зеле
Много хора не обичат брюкселско зеле заради специфичния му вкус. Вероятно то е по-предпочитано от тези, които знаят колко е богато на хранителни вещества: 100 грама брюкселско зеле задоволява дневната нужда от витамин C и K. Зеленчукът е също така източник на желязо, фолиева киселина и калций. Той допринася и за хормоналния баланс.
Снимка: Colourbox
Шипка
Шипката съдържа витамин C и каротиноиди. Чаят и мармаладът от шипки е много популярен - както в Германия, така и в България. В провинцията Баден-Вюртемберг има специална биоферма, в която се отглеждат шипки.