Кое е по-важно? Да си известен или да си качествен? Да си само прочут, или наистина да си добър в онова, което правиш?

Защото днес самата Известност се приема (съвсем несъзнателно обикновено) като най-висше качество. Най-вероятно така е било и в другите времена, през които хората са пъплили учудено по земята. Но искам да ви кажа, че само сега имаме огромното и твърде съмнително удоволствие да живеем в седеммилиарден свят, който те обрича да си анонимна прашинка в океан от прах. И, съответно, Излизането от Чудовищната Анонимност, тоест Известността, става чудовищно важно.

Да бъдеш известен или да бъдеш качествен?

В съвремието е ужасно важно да се добереш до известност. И често това става единственото желано качество. Не малко прочути хора в съвремието ни са известни с това, че са известни. Тоест – те са развили само качеството Известност. Те не са развивали да речем качества като Майсторство, Талант, Воля и Мъдрост. А само това, назовано по-горе съмнително качество – Известността. Казвам съмнително, защото до Съвремието Известността без качества се е смятала за нещо извънредно долно. И Херострат, запалил заради тая известност храма на Артемида, е бил дамгосан като долнопробен човек.

Естествено, някой с право би казал, че в основата на тази известност все трябва да има и някакви други качества. Не е възможна известност без никакви подлежащи качества! И това е наистина така. Но нека се запитаме: как тези качества се съотнасят към тази известност? Примерно: Салвадор Дали толкова невероятно добър художник ли е и идеите му толкова потресаващо необичайни ли са, та да бъде познат и любим на Цял един Свят от седем милиарда човека? Дали Дали не е просто по-известен отколкото талантлив?

Нека повторя: в съвремието качеството известност е придобило огромно значение, най-вероятно заради чудовищната анонимност, на която сме осъдени. И добил това качество, станал известен, един съвременен герой никога, ама наистина никога не би се отказал от него. В нашия свят, в който да си известен означава да си Някой, а да си неизвестен общо-взето те осъжда на смърт (защото за съвременника ни анонимността е смърт), хората по-скоро ще се откажат от богатство, от лек и добър живот, дори от любов или приятелство – но не и от известност.

А Ти би ли постъпил така?

И като говоря за това, сещам се за един горд японски... Не, не самурай, а творец. В недалечно минало живял такъв велик човек. Отказал се от огромната си известност. Но вижте! Не за друго, а за да я придобие отново. Че какво друго е това, ако не желание да докажеш – поне на себе си, но и на света – че известността ти не е плод на случайност, а именно на голямо Качество? Художникът Хокусай. Роден като Токитаро. Японец, дал на Запада (от Ван Гог през сецесиона, та чак до кубистите) идеята и вдъхновението на виещите се експресивни линии, търсещи съвършенство. Токитаро, което на български би могло да се преведе като Първан Змеев – първородното момче, родено в годината на Дракона.

Та Токитаро спечелил вниманието на цял свят свят със своята графика Вълната. И с псевдонима Кацушика Хокусай. В живота си този велик японец сменял псевдонима си поне 30 пъти. И го правел винаги, когато усети, че известността му е прекалено голяма и може да го удави. За да докаже отново и отново качеството на своя талант! Той придобивал на няколко пъти огромна известност с различните си псевдоними. И отново ги изоставял. За да започне от нищо. Дори сменял маниера си. За да започне на чисто.

Странен човек. И величествен. Кой ли наш съвременник би постъпил така?

Автор: К. Терзийски; Редактор: А. Андреев