70 процента от сърбите се обявиха против провеждането на белградския "Парад на гордостта" и в крайна сметка шествието бе отменено. Сръбският патриарх го нарече "Парад на срама", а вътрешният министър Ивица Дачич обясни, че забраната е заради опасността от нарушаване на обществения ред и спокойствието на гражданите. В същото време както посолството на САЩ в Белград, така и Съветът на Европа в Страсбург изразиха разочарованието си от това, че в Сърбия не се гарантират достатъчно правата на ЛГБТ-общността (лесбийки, гейове, би- и транссексуални хора). Свенка Савич, професор в университета в Нови Сад, отговаря в тази връзка на няколко въпроса на Дойче веле:

Не става ли дума, според нея, за нарушаване на едно от основните права в едно демократично общество - свободата на събиранията? На този въпрос Савич отговаря така: "Нарушени са много права. Например правото на всички граждани - както мъже, така и жени, да живеят без страх от насилие. Държавата е наложила механизъм за изключване на гейовете и лесбийките и всъщност излиза, че те я молят за някакви отстъпки, за някаква милост. И Ивица Дачич, и всички останали следват класическия патриархален модел, който гласи: вие сте различни и единствено по наша милост можете да получите някакви права. А когато ни писне от вас, може да има и насилие."

Сърбите - още неузрели?

Хомофобията в Сърбия извира от няколко източника, смята професор Савич. Според нея хомофобия на първо място поражда образователната система. Много голяма роля за насърчаването на хомофобията играе и църквата, казва тя и уточнява:

"Бих го нарекла дори: факторът "църква", защото става дума за всички вероизповедания. Православната църква, да, но мисля, че и мюсюлманското вероизповедание не изостава, когато става дума за хомофобия. После хомофобията, която извира от тези източници, се подхваща и от медиите. В обществото твърде малко се знае за аргументите на хомосексуалните хора, за това, че те имат права, че и те са носители на човешки права."

Свенка Савич не е съгласна с твърдението, тиражирано от сръбските медии, че ЕС упражнявал върху Сърбия недопустим натиск, за да се подсигурят правата на хомосексуалните хора. Тя смята, че става дума по-скоро за полезния опит и добрите практики на други европейски страни. Савич е убедена, че през последните години една част от по-образованите хора в Сърбия вече добре разбират какъв е проблемът около гейовете и лесбийките. Според нея има качествена промяна в мисленето, но засега интелектуалците се боят да поемат отговорност:

"Ето, наскоро представителят на една партия каза: "Аз подкрепям хората от ЛГБТ, но не бих участвал в парада им". Това не е добро послание. Такава подкрепа е само на думи: вие протестирайте, а аз ще си седя пред телевизора."

Автор: М. Кине-Велкович, А. Андреев; Редактор: Е. Лилов