Републиканецът Джон Маккейн е много прав. Той изрича истината, когато казва, че блокирането на новия бюджет с цел да се отмени здравната реформа на президента Обама не отразява волята на американския народ - същия този народ, който на изборите миналата година зашлеви звучен шамар на републиканците именно поради факта, че по време на предизборната кампания партията беше обявила отмяната на здравната реформа за свой главен приоритет.

Заветната цел

Но трезвият анализ на Маккейн, а и на много други умерени представители на републиканците, не е в състояние да спре хардлайнерите в редиците на тази партия. Те са си поставили за цел да спрат здравната реформа на Обама - и то на всяка цена, независимо какво ще им струва това. Насъсквани основно от Тед Круз - младия сенатор от Тексас, който е любимец на движението "Чаено парти" и вече е спряган като възможен кандидат за президентските избори през 2016 година, хардлайнерите-републиканци залагат всичко на една карта: в името на заветната цел да катурнат здравната реформа на Обама те са готови на всичко - дори на това да парализират цялата държава.

Републиканците знаят много добре, че жертва на техния политически рекет е не президентът Обама, а обикновениат американски гражданин. В случая обаче това изобщо не ги интересува. Онези от тях, които са до крайност надъхани с тяхната си идеология, твърдо вярват, че са единственият изразител на политическата истина. Което, според тях, очевидно им дава правото да взимат за заложник цялата страна.

Фиаското

Представителите на консервативното течение в Републиканската партия са убедени, че тази стъпка е неизбежна. След като през последните няколко години партията им многократно отстъпи по въпроса за вдигането на горната граница на задълженията, сега оставаше една-единствена крачка. И тя бе направена.

Който смята, че фиаското, предизвикано от Круз и сие, ще ги направи по-отстъпчиви, той не познава в дълбочина същността на тези хора. Под мотото "оставете чудовището да умре от глад" те се опитват с всички средства да подкопаят дейността на централната власт (с изключение на армията). Осъзнавайки до какво могат да доведат радикалните им мерки, те със сигурност ще оставят нещата така до 17 октомври, когато ще се наложи да бъде променена горната граница за трупане на нови задължения. В сравнение с този двоен рекет и с това, което ще последва, а именно - действителната неплатежоспособност на най-голямата икономика в света, сегашната криза около бюджета изглежда като буря в чаша вода.