Владислав Сурков е слисан: "Та това е най-добрата, най-продуктивната част на обществото ни", казва той за десетките хиляди демонстранти, протестирали срещу манипулациите на президентските избори в Русия. Дълги години Сурков отговаря за организацията на политическата машина на Путин и за смазването на протестите още в зародиш. И виж ти! Този път срещу Путин протестираха не работници, застрашени от закриване на някое предприятие, не! Протестираха тъкмо онези, които всъщност печелеха добре при управлението на Путин. Средното съсловие надигна глава и излезе на улицата, за да настоява за справедливост.

В началото бе Тунис, в края - Русия

Политолозите действително бяха прогнозирали, че с нарастващото благосъстояние в авторитарно управляваните общества в някакъв момент се стига до критична точка, когато набралото сили средно съсловие предявява своите политически искания за участие във властта. Развитията в Китай и Русия през изтеклото десетилетие първоначално сякаш опровергаваха подобни прогнози. В края на миналата година обаче в Русия се разразиха масови граждански протести.

И не само в Русия - арабските революции също бяха белязани от историческата сила на средното съсловие. След отчаяния жест на Мохамед Буазизи в Тунис, който се самозапали в знак на протест срещу режима, в страната избухнаха бунтове и така бе разпалена искрата на Арабската пролет. Носители на бунта бяха млади, образовани хора, представители на средното съсловие, които се бореха не за насъщния, а за справедливост и за защита на човешкото им достойнство. Революцията се надигна не в някоя от най-бедните, а в най-заможната и най-модерна страна в Северна Африка.

Сходно беше и развитието в Египет. Наистина, тук средното съсловие съставя малка част от населението. Ала младите активисти, които организираха протестите чрез интернет, се числяха именно към това съсловие. Малката група от дисиденти постигна успех, защото съумя да мобилизира хората от бедняшките квартали масово да участват в протестите.

Революция без водачи

Гражданските бунтове през миналата година ни въведоха в епохата на революциите без водачи - революциите, които чрез социалните мрежи бързо и ефикасно набират нужната критична маса. При това протестиращите сами са изненадани от измеренията на бунта. Удивително е, че както участниците в първата голяма демонстрация на площад "Тахрир" в Кайро, така и руснаците, протестирали през декември миналата година на "Болотная" в Москва, просто сякаш не могат да повярват, че недоволните като тях са толкова много.

2011 влиза в историята като годината, в която средното съсловие в авторитарните държави осъзна своята невероятна сила.