Годишно в Европа се изхвърлят общо около 90 милиона тона хранителни продукти. Особено разхитителни в това отношение са частните домакинства, както и магазините за хранителни стоки - в повечето случаи те изхвърлят храната, защото са закупили прекалено много или пък не са складирали правилно продуктите.

Всъщност разхищения се наблюдават по цялата верига: "Всичко започва още на полето - ако краставиците са криви, а картофите - твърде дребни и не най-добри по цвят, тутакси се изхвърлят", казва Селина Юл, основателка на датското движение "Stop Wasting Food" (Спрете пилеенето на храна!). "Оттам нататък при опаковането се похабяват още 20 процента от храните", посочва тя.

ЕС обявява война на разхищението

Ако хората се отнасят по-внимателно към храната, то те не само ще спестят пари, но и ще допринесат за глобалната сигурност на изхранването, смята Юл. "Разбира се, няма как да транспортираме остатъците от храна до Африка - това е невъзможно. Но по принцип колкото повече се изхвърля, толкова повече растат цените на хранителните продукти", посочва тя.

Проблемът вече е осъзнат и на европейско равнище. Затова Общността си е поставила за цел до 2025 година да намали пилеенето на храна наполовина. Надеждите в това отношение се възлагат на проекта FUSIONS. В него наред с Организацията на ООН по прехраната участват и неправителствени организации, фирми от Европа и 20 университета.

"Знаем, че между 25 и 30 процента от хранителните продукти се прахосват някъде по веригата за доставки", казва координаторът на проекта Тойне Тимерманс. "В държави като Франция и Великобритания например, в които съзнателното отношение към ресурсите е по-ниско, отколкото в скандинавските страни, и много хора живеят в големите градове, разхищението е много по-мащабно", посочва той.

Всеки би могъл да даде своя принос

Скандинавската верига супермаркети РЕМА има отлична идея - тя продава храните с изтичащ срок на годност на специален щанд със 70 процента намаление. От подобно решение печелят и двете страни. Купувачите плащат по-малко, а магазините печелят от допълнително продадените продукти.

Тойне Тимерманс е убеден, че и политиците трябва да предприемат нещо - например за подобряване на етикетирането на хранителните продукти. Всъщност особено по Коледа, времето, в което се изхвърлят най-много храни, всеки би могъл да направи нещо - ако планира по-добре покупките си или размерите на порциите за празничната трапеза. "Хората трябва да внимават и да подготвят всичко точно, както и да изпробват предварително рецептите, а не да експериментират с 10 или 20 гости", препоръчва Тимерманс.

В Германия междувременно също е в ход нов проект, предназначен да намали разхищението на продукти - през интернет-портала foodsharing.de хората могат да дават храна на други, да я заменят или да я получат безплатно.

Автор: К. Рута, Б. Михайлова/Редактор: М. Илчева