По времето на социализма си спомням, че бяха осъдили някого за невлагане на месо в салама. Този творчески подход на българина си остана жилаво неизкореним, също като маргаритката във филма на Тодор Динов. Ти го тъпчеш и мачкаш, то се изправя и възражда. Без значение, дали е социализъм, капитализъм или пък нещо друго, без значение, дали се плаща ДДС или се укрива,

ментета винаги е имало и ще си има...

Нека обаче функционерите на хранително-вкусовата индустрия в България не се опитват да ни промиват мозъците с твърдения от сорта на това, че всички евтини храни били некачествени и че те били принудени да влагат в сиренето или салама каквото им попадне, защото иначе били неконкуретноспособни. Факт е, че поради бясната конкуренция в германската търговия, цените на храните са едни от най-ниските в цяла Европа. Без да са едни от най-некачествените. Тъкмо обратното. И без ДДС-то в за храните в Германия да е най-ниското в Европа. Затова пък има стандарти за качество, които се контролират.

Цени, субсидии и протести

Твърди се също, че цените в България били с около 30-35% по-ниски от средните за ЕС, докато производствените разходи били същите. Истината е, че цените на храните в България скочиха значително и далеч не са вече така отдалечени от тези в ЕС. В Германия например има множество хранителни продукти, включително и основни като месото, млякото, маслото, които са на еднакви цени или дори по-евтини отколкото тези в България. Тук, разбира се, се опира и до болния европейски въпрос за субсидирането на аграрната продукция. Тенденцията е обаче субсидиите да намаляват, защото е доказано, че те нанасят повече вреди, отколкото ползи.

Субсидиите - стара европейска болест

По-хубаво щеше да е, ако българските селски стопани бяха заварили един ЕС, в който тази практика е вече "пасе", така че изобщо да не свикват с нея. За съжаление, явно няма да им останат спестени мъчителните изживявания, през които са преминали и западноевропейските им колеги. Ако правителството удължава субсидийната агония, може и да закърпи за кратко балонът на недоволството, но той рано или късно пак ще се спука.