Интервю на Полина Паунова с бившия правосъден министър Христо Иванов:

В интервю на Цветан Василев, в което се съдържат много конкретни разкрития, той казва, че премиерът в оставка Бойко Борисов му е поискал подкуп в размер на 100 милиона чрез Александър Сталийски. Как смятате Вие - дали и този път прокуратурата няма да откаже да провери тези данни?

Христо Иванов: Много ми е трудно да прогнозирам поведението на прокуратурата. За съжаление независимо от това дали отново ще преценят, че техният интерес е да не се занимават с тези поредни твърдения, или пък ще решат, че политическата конюнктура сега вече е такава, че е дошло време да се занимаят с тях - нито едно от тези две решения няма да бъде подчинено на интересите на закона. А ще бъде подчинено на политическата конюнктура и на това накъде се е обърнал вятърът. И това е фундаменталният ни проблем. Дори и прокуратурата да се заеме с тези твърдения, то ще е въпрос на политическа изгода, така че от това няма да произлезе право и няма да произлезе справедливост. За съжаление, сме се докарали дотам, че практически ние нямаме прокуратура, на която да можем да разчитаме да си свърши работата по начин, че да произведе справедливост. Но слушайки това, което господин Василев е имал да каже, за пореден път у мен възниква един въпрос: как, ако човек е прокурор в София в момента, и е компетентен да се сезира по тези неща, как успяваш да не го направиш? Как успяваш да не се сезираш и после твърдиш, че си независим магистрат и служиш на обществения интерес?

Паралелно с това обаче се води и едно друго разследване - за АЕЦ Белене. То пак ли е подчинено, според Вас, на политически цели?

Христо Иванов: Абсолютната трагедия е, че ние нямаме възможността да допуснем, че прокуратурата в някои от тези високопрофилни случаи действа в интерес на закона. Във всяко развито общество прокуратурата полага големи усилия да не е въвлечена в политическото ежедневие, в политическата конюнктура. Нашата прокуратура е централен герой на политическия терен. И това абсолютно я дисквалифицира от това да бъде орган на законността. От тази гледна точка ние нямаме прокуратура в момента - що се отнася до едромащабните икономически и политически случаи на корупция по високите етажи на властта. От тази гледна точка нито едно действие на тази прокуратура не може да бъде неотровено от съмненията, че тя действа политически, че спи, че игнорира с политически мотив някакви факти, или че забелязва факти също с политически мотив. Няма никакво съмнение, че цялото ни правосъдие е заразено от проблеми - от корупция, от некомпетентност, от липса на мотивация и т.н. Но началото, от което трябва да започне да се разплита тази примка, е прокуратурата.

Във Ваше интервю преди няколко дни казахте, че нереализираната съдебна реформа е причината за падането на Борисов от власт, а не президентските избори.

Христо Иванов: Нереализираната съдебна реформа и липсата на борба с корупцията, което е едно и също нещо. Съдебната реформа е нещо много просто. Това означава да приведем съдебната власт и най-важното прокуратурата в състояние да се бори с корупцията и да започне тази борба. Нито реформата на прокуратурата, нито борбата срещу корупцията се случиха през тези две години. За мен дълбоката причина за желанието на хората да свалят ГЕРБ от власт и да се възползват от това, че видяха в президентските избори тази слабост, комбинирана с опити за абсолютно погрешно шантажиране с поставяне на въпроса за премиерската оставка в центъра на дебата - това беше един момент, в който хората видяха възможност да изразят своето отношение към тази власт. Но причината за това отношение беше именно това, че те виждаха една власт, която тъне в корупция и лъжи, и която отказва да се занимае с това, че прокуратурата не работи и не върши работа.

Да, но Румен Радев първоначално се обяви за съдебна реформа и след по-малко от 24 часа заяви, че мнението на главния прокурор е определящо за съдебната реформа. Т.е. той се отметна от думите си, но въпреки това после бе избран за президент. Как така за Радев имаше подарък за тези му думи, а за Борисов има наказание?

Христо Иванов: Да очакваме хората да реагират на нещо, което се е случило броени часове преди самите избори, не е реалистично. Но основният патос на техния вот беше наказанието на Борисов за това, че той отказа да разбере, че хората имат огромен проблем с това как се управлява България, с това, че тя тъне в корупция. Ако генерал Радев и другите политически сили на терена, които ще поемат властта оттук нататък, не разберат това очакване, те ще имат същата съдба.

Очаквате ли от президентството да дойде опит за истинска съдебна реформа? Или това ще бъде поредният институционален кадър, който, ако е толкова всевластна прокуратурата, ще бъде прихванат в нейните мрежи?

Христо Иванов: Силно се надявам, че това няма да се случи. И мисля, че все още е рано да правим заключения. Да, факт е, че очевидно генерал Радев изкара един много бърз курс по български политически реалности. След като си позволи да каже нещо, което е твърде смело, и явно – представям си - е получил обаждане от главния прокурор, в което внимателно му е било обяснено как стоят нещата на практика. Как той, след като поеме президентския пост, ще реагира на тази ситуация, е нещо, което предстои да видим. Рано или късно българската политическа класа ще трябва да справи с тази ситуация.

От това, което казвате, да разбирам ли, че, според Вас, главният прокурор си позволява да звъни на различни политици на високи длъжности и да ги предупреждава какво да казват и какво не?

Христо Иванов: Не мога да твърдя подобни неща. Tова, което мога да кажа, e, че свободата на разговори в България, в българската политическа практика не зачита особено разделението на властите.

Смятате също, че Пеевски, Цацаров и Борисов са едно и също. Наричате ги кръга на „свинските опашки”. Защо? Можете ли да кажете нещо повече за това?

Христо Иванов: Вижте, Пеевски, Цацаров и Борисов могат да бъдат свързани много лесно през кръга на медийната машина на пропагандата, която ги обслужва. Т.е. господин Пеевски обслужваше през цялото време, а и продължава да обслужва и двамата изключително старателно, както и тези, които бранят техните интереси. За мен това е напълно ясна индикация за наличието на общностни интереси. Знаем в предишни ситуации на смяна на властта, че медиите на господин Пеевски променяха своя курс. Сега не наблюдаваме такова нещо. Така че това е много интересно да се констатира.

Как тогава можем да се ориентираме именно по медиите на Пеевски, тъй като те доста силно защитаваха и БСП в тази кампания? Има ли предварителна подялба на властта?

Христо Иванов: Мисля, че това, което доведе до този изборен резултат, е следствие от факта, че предварителната подялба на властта, която се беше случила през 2014 година, въз основа на която беше формирано правителството на господин Борисов, се разпадна. Сделката се разпадна. И има високи очаквания от всички участници да се случи нова сделка. Но в момента се намираме в ситуация, в която сделка все още няма, според мен. Поради което виждаме, че няма бързане да се стигне скоро до предсрочни избори. В българската политическа практика, от гледна точка на моите наблюдения, на избори не се отива без да е ясно кой ще спечели, как ще изглежда управлението. Това се случва само по изключение. Така че сделката се провали, според мен. Но има високи очаквания за висока сделка. БСП не е била сила, която е искала да прекрати правенето на сделки. Тоест много е важно да дефинираме следното: че хората видяха, че договарящата се компания от държавната софра губи за момент сигурност. И че за момент губи контрол върху събитията. Хората използваха това, за да накажат Борисов. Но хората нямаха възможност да изберат някого, който наистина иска да обърне масата. Защото на терена в момента няма политически играч, който да иска да смени философията на държавното управление на България. Философията на държавното управление на България е всички да се разберем, да си поделим по някакъв начин нещата. Прокуратурата ще послужи за постигането на тези договорки и за гарантирането на тяхното изпълнение. Това е философията на държавата.

Защо да няма такъв играч? А кандидатът на Реформаторския блок или Татяна Дончева?

Христо Иванов: Аз говоря за големите, както казва г-н Цветанов, системни партии. Говоря за големите играчи, които имат някакъв реален достъп до този процес. Докато всички големи партии участват този процес, докато не го назовават, и не слагат пръст в раната, докато го  заобикалят, като прави г-жа Нинова, която абсолютно не желае да влезе в темата за прокуратурата, дори когато обявява, че ще излязат с нови предложения за съдебна реформа, отново говорихме за ускоряване на съдебните процеси. Колкото щеше да е хубаво, ако процесът, от който го-жа Нинова пострада, около Булгартабак, беше много бърз. Дали това щеше да бъде правосъдие от нейна гледна точка? Нека не се залъгваме, че когато става дума за корупция по високите етажи на властта, проблемът е с бързината на процеса. Проблемът е с това, че  практически няма такива случаи, които да се разследват само от гледна точка на закона и  фактите – винаги играе роля политическата конюнктура, винаги играе роля този процес на договаряне. Г-жа Нинова не е политик, който иска да прекрати тази практика и да се обърне срещу нея.

Изследване на „Алфа Рисърч” от миналата година сочи, че  51% от анкетираните смятат като централна тема правосъдната реформа и борбата срещу корупцията.. Дали около такава кауза може да се завърти нов политически проект?

Христо Иванов: Около каузата за освобождаването на Б-я от нейното завладяване от мафията, за което е нужна борба с корупцията и съдебна реформа като инструментариум за тази борба, разбира се, че може да се постигне много широко обществено съгласие и трябва да има политически сили, които си поставят това нещо, ако не като единствен, то поне като един от основните си приоритети. Ако искаме да превърнем държавното управление не в процес на обсебване на обществения ресурс, а в процес на обслужване на общественото мнение – а това е  нещо, което всеки български гражданин на практика го разбира в ежедневието си, защото той знае, че държавата не е негова, че институциите не работят за него, че ако иска да започне бизнес, той трябва да разбере на кого да се отчита, да се съобразява с това кой ще е на власт в общината, в парламента и т. н. Докато ние нямаме свободата да се подчиняваме единствено на закона, а трябва да се подчиняваме на факта, че Б-я е обсебена от една мафиотизирана прослойка, българските граждани няма да имат свобода на инициативата, няма да имат перспектива икономическа и лична, няма да имат перспектива за достойно съществуване. Така че абсолютно ясно е, че това е болестта на България днес. Болестта на България днес е мафиотизирането на нейното управление, и без решаването на този проблем – смело и откровено – няма да има излизане от тая спирала на бавна стагнация, която наричат загниване, и която напоследък започнаха да наричат стабилност.