Гигантският проектобюджет, предложен от председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен за следващите 7 години, беше решителен и смел ход. Но нека видим първо каква част от  него ще оцелее, след като 27-те страни-членки се произнесат по предложението.

Защото те трябва да одобрят с единодушие комбинацията от Спасителен фонд и бюджет за реформи. През следващите седмици ще се водят тежки преговори за това кой какви дялове от препълнената хазна ще получи и при какви условия.

Финансов трик, удобен за всички

Фон дер Лайен твърди, че е обсъдила спешния антикризисен план с всички правителства и не се е натъкнала на съществена съпротива. Това може да се дължи и на факта, че европейците използваха един финансов трик - средствата във Фонда за възстановяване няма да се връщат от сегашните данъкоплатци, а от бъдещите поколения.

ЕС ще вземе кредити за 750 милиарда евро, които ще се връщат чак от 2028 година нататък и то за период от 30 години. Погасяването ще става с помощта на нови данъци, които на жаргона на ЕС се наричат „собствени средства“. Досега страните-членки отказваха да разрешат на ЕК да събира значителни собствени средства, тъй като приходите от данъци създават власт. А никой в Европа не желае доброволно да се откаже от нея в полза на Брюксел.

Сметката ще плащат бъдещите данъкоплатци

С все още неуточнени данъци върху пластмасовите отпадъци, въглеродния двуокис и вредните за климата експортни продукти от трети страни Фон дер Лайен смята да събере парите за погасяването на дълга. Всичко това обаче си остава само в сферата на пожеланията. Повече от сигурно е, че накрая сметката пак ще трябва да плащат страните-членки, с други думи - бъдещите европейски данъкоплатци.

А може би кроежите да са съвсем различни: дълговете, които ЕС за първи път смята да поеме в разрез с Европейските договори, в действителност изобщо да не бъдат погасявани, а постоянно да се рефинансират и разсрочват. Така както всички държави обичат да правят. Този тип погасяване на дълга, при който членовете на ЕС няма да влагат собствен капитал, а само държавни гаранции, е най-елегантното решение за тях. Защото то няма да натовари националните им бюджети в момента.  

С други думи - проблемът се отлага за бъдеще време. Предвид икономическата криза, породена от мерките срещу пандемията, е разбираемо, че ЕС прибягва до такова решение. Комисията и държавите-членки обаче трябва честно да си признаят какво точно правят в момента. Вместо да ни залъгват, че дълговете ще бъдат върнати чрез някакъв неизвестен данък. Тогава ще си проличи и логиката, вложена от Урсула фон дер Лайен в името, което тя даде на тази конюнктурна програма: “Следващо поколение Европа“.

Гаранция за дълголетия

Тъкмо следващото поколение ще е това, което ще трябва да плаща за днешната криза. Към милиардните пробойни в националните бюджети това поколение ще получи в завещание и дълговете на ЕС, а ако нещата се развиват по най-благоприятен начин - и някоя и друга разумна инвестиция в допълнение.

На ЕС обаче едва ли би могло да му се случи нещо по-добро от тази конюнктурна програма. Защото дълговете  сплотяват. Да се напусне един съюз с неизплатени дългове, за които са гарантирали всички, става на практика невъзможно, поради това, че ще е прекалено скъпо за всеки, който би дръзнал. Така ЕС на практика си осигури гаранция за бъдещо дълголетие.