Герхард Рихтер се смята за един от най-успешните съвременни художници в Германия. Роден през 1932 г. в Дрезден, тези дни той навърши 75 години. От близо 40 години художникът живее в провинция Рейнландия, а неговата “марка” са картини, рисувани по фотографии и колажи от вестникарски изрезки и снимки. Започнал висшето си образование в бившата ГДР, през 1961 г. Рихтер избягва в Западна Германия. Следва в художествената академия в Дюселдорф, където е и професор от 1971 до 1993 година. От 60-те години насам Герхард Рихтер минава за новатор и експериментатор в живописта.

Той би могъл да се разхожда из любимия си Кьолн и никой да не го разпознае, толкова незабележим и скромен е този дребен човек с гъста брада и очила. Онова, което веднага прави впечатление, са неспокойните му, търсещи очи и изпитателният поглед. Някои критици го определят като “Пикасо на 21-то столетие”. При всички случай Рихтер е един от най-успешните модерни художници. Произведенията му са изложени във всички най-реномирани галерии в света; цената им на пазара на изобразителното изкуство е рекордна. Според класацията на списание “Капитал” той е номер едно сред всички живи модерни художници. Носител е на почти всички възможни най-високи награди в областта на изобразителното изкуство.

Само че с Пикасо, пионера на модерното изкуство на двайстото столетие, Герхард Рихтер дели единствено славата. Макар също като Пикасо да обича жените – за трети път е женен и има склонност към лукса. За разлика от Пикасо обаче Рихтер избягва публичността. Почти не дава интервюта и не се появява на всевъзможни биеналета, пищни изложби и коктейли. Обратното на Пикасо, не превръща собствената си биография в източник на изкуството си, както отбелязва и неговият биограф Дитмар Елгер:

“Пикасо е от тези, които недвусмислено черпят мотиви от личния си живот, десетилетия наред. Герхард Рихтер в продължение на десетилетия избягва това. Ако случайно използва в някоя картина мотив от личния си живот, това е по-скоро анти-мотив или пък той е така прикрит, че трудно се разпознава.”

С Пикасо го свързва още нещо, а именно че далеч изпреварва търсенията и тенденциите на времето. Това важи още за ранните му поп-арт картини и първите му опити в областта на “абстрактния експресионизъм” в началото на 60-те години, които сам представя като “капиталистически реализъм” – като реакция на официалната доктрина в тогавашната ГДР, т.н. “социалистически реализъм”. От последния Герхард Рихтер се отървава още през 1961 г. Скоро след това художникът започва т.н. си “атлас”, в който събира изрезки от вестници, снимки, скици, рисунки, пейзажи, натюрморти, исторически сюжети и колажи. Един вид архив на мотиви, който е изложен през 1997 г. на “Документа” в Касел и който художникът ползва като източник десетилетия наред.

Творчеството на Рихтер обхваща точни, наподобяващи фотография пейзажи, съзнателно размити картини, направени по фотография или друг обект, стъклени и огледални предмети, инсталации. При това художникът преследва една и съща цел: изследва действителността и експериментира с нея. Някои критици виждат в това непоследователност и дори стилова еклектика. Всъщност Рихтер изпробва възможности на изобразителното изкуство.

“Герхард Рихтер, казва биографът му Елгер, е от художниците, които дават живот на изобразителното изкуство и през 21-то столетие. Неведнъж вече се е случвало да се обявява, че живописта е достигнала “мъртва точка” в сравнение с други техники. Чрез своята живопис по медийни мотиви Герхард Рихтер открива перспективна форма на изкуството във време, когато мнозина са на мнение, че всичко вече е открито, че живописта не може повече да се развива.”

От края на 80-те години насам в Германия са построени редица представителни джамии. Често гражданите в съответния район или квартал са протестирали срещу строежите. Въпреки това новите джамии все повече изместват старите, приспособени молитвени помещения от времето на поколението на “гастарбайтерите”, разположени най-често в задни дворове или бивши фабрични халета. Първата копка на най-големия ислямски храм в провинция Северен-Рейн Вестфалия беше направена миналата есен, междувременно строежът е в пълен ход.

18 малки и един голям купол ясно показват за какво е предназначена възникващата сграда, засега обаче джамията все още е в строеж. Жителите на квартала Марксло в Дуисбург отдавна не се дразнят на строежа.

“Нека само живеем в мир, мене ако питате, нека те си строят джамиите, ние пък си имаме нашите църкви. Стига само да няма караници и сблъсъци.”

Докато в големи градове като Берлин, Кьол и Мюнхен още при започването на строеж на джамия възникват масови протести от страни на живущите в района, тук хората отдавна са приели строящата се джамия. Лейла Йозмал от сдружението за развитие в Дуисбург участва в проекта:

“Общината от години има свое седалище в тази част на града, тя участва в кварталните дейности и си сътрудничи с активистите.”

Още по време на планирането на джамията Зюлфие Кайкин, една от инициаторките на строежа, разговоря с жителите на квартала, обяснява, агитира. По такъв начин е създаден комитет от политици, граждани, представители на училищата и на църквата; комитетът подкрепя проекта за джамията, внася свои критични бележки, съвети, препоръки.

Въпреки че проектът е приет сравнително бързо от жителите на квартала, не е минало без някои компромиси. Мюфтията няма да се провиква по микрофона от минарето, за да призова към молитва, мюсюлманите са съгласни с този компромис. За тях е по-важно друго, а именно че за пръв път в Германия джамията ще бъде същевременно и нещо като културен дом. Проектът предвижда тук да бъде поместен ислямски архив, да има също така бистро и няколко семинарни помещения.

“Става дума за това, казва Йозмал, тук да могат да се провеждат различни прояви, свързани с диалога между религиите и с междукултурния обмен. Това ще бъде също така място за женски срещи и просвета, място, където мюсюлманските жени ще могат да изучават немски език.”