Димитриу идват в Германия като гастарбайтери: „Като много други гърци са искали да спечелят пари. Първите гръцки гастарбайтери смятали да останат за две или три години и после да се върнат при своите семейства. ” Много от тях обаче остават – както родителите на Костас Димитриу, който днес е председател на Съюза на гръцките общности в Германия.От средата на петдесетте години на миналия век Федерална република Германия сключва споразумения за набиране на работници с множество страни, предимно от Югоизточна Европа. Първият договор е сключен с Италия през 1955, а с Гърция – на 30.03.1960.Незабележимо малцинСлед няколко години работа чуждестранните работници е трябвало да се завърнат в своята родина. Сметките обаче се объркват: Гастарбайтерите се установяват трайно в Германия, децата им тръгват там на училище, а бившата родина се посещава само за по няколко седмици през лятото. За гърците в Германия почти не се говори и пише в публичното пространство – поради тази причина ги наричат „незабележимото малцинство”, казва Димитриу. Готовността на гърците за интеграция той обяснава с дългата миграционна традиция и с успеха на гръцките деца в училище. Имигрантите се борят за демокрациятаГръцките имигранти изиграват важна роля по времето на военната диктатура в Гърция (1967-1974). Гръцките общности и организации в чужбина се борят в името на демокрацията. Много гръцки политици търсят убежище в Германия, за да продължат съпротивата срещу военната диктатура – например бъдещият премиер Костас Симитис, както и днешният президент Каролос Папуляс, който тогава работи няколко години в гръцката редакция на Дойче Веле.Най-много гръцки граждани в Германия е имало през 1973 година. През същата година е прекратено и действието на спогодбата за чуждестранните работници, поради кризата на германския трудов пазар. Постепенно в сила влизат закони, разпореждащи завръщането на гастарбайтерите. В периода 1973 – 1975 все повече гърци напускат Германия и се завръщат в родината си.През 1980 година Гърция е приета в ЕС, а от 1987 година те получават и правото на свободно придвижване в страните от ЕС. „Повече от 100 000 гърци имигрират в Германия в периода 1987 – 1997 год. ”, спомня си Костас Димитриу. „Не всички от тях бяха неквалифицирани, между тях имаше и много научни работници и висшисти.”Хърватите спадат към онези групи мигранти, които се задържат в Германия най-дълго. Те се опитват да запазят националната си идентичност, но по-младите поколения междувременно владеят по-добре немски, отколкото хърватски."Нагодил съм се към немския стил, но в сърцето си съм си останал хърватин", казва Роберт Булят с усмивка. 36-годишният мъж е роден в Германия, където живее и сега, но първите 11 години от живота си е прекарал при баба си в Хърватия. След като се сключва споразумението за привличане на работници от бивша Югославия, родителите му пристигат в Германия само с два куфара, без да говорят и дума немски. Скоро след това те започват да стопанисват ресторант в Лудвигсхафен край Боденското езеро - един от многото по онова време ресторанти с балкански специалитети. Заведението потръгнало добре и работата била толкова много, че родителите пратили сина си при баба му "в родината"."Нагодил съм се към германския стил, но в сърцето си съм си останал хърватин, казва Роберт Булят с усмивка. 36-годишният мъж е роден в Германия, където живее и сега, но първите 11 години от живота си е прекарал при баба си в Хърватия. След като се сключва споразумението за привличане на работници от бивша Югославия, родителите му пристигат в Германия само с два куфара, без да говорят и дума немски. Скоро след това те започват да стопанисват ресторант в Лудвигсхафен край Боденското езеро - един от многото по онова време ресторанти с балкански специалитети. Заведението потръгнало добре и работата била толкова много, че родителите пратили сина си при баба му "в родината".

Подобно нещо е типично за югославските гастарбайтери в Германия. Те самите са били уверени, че са само "временно" в Германия, докато припечелят малко пари, за да се върнат после окончателно в родината си. Едва когато станал на 11 години, а родителите му се преместили в Бон, те осъзнали, че временният престой се е превърнал в нещо постоянно. Роберт тръгнал на училище в Бон, а след се записал да следва електротехника.

Щастие в Германия

"Редица хървати, живеещи в Германия, има двойствена идентичност", обяснява берлинската социоложка Инга Щампфер. За целите на една научна студия, посветена на тази тематика, тя е разговаряла с голям брой мигранти от Хърватия. "Над 80% от анкетираните се чувстват много добре приети в Германия, а 60% са много доволни от житейската си ситуация", обяснява социоложката. "Макар че 13% от анкетираните имат и германско гражданство, едва двама души заявяват, че се идентифицират като германци", казва Щампфер. Нейното заключение гласи: "По най-важните въпроси те са се нагодили към местното общество, без обаче да губят хърватската си идентичност".

Има обаче и различия: докато първото поколение гастарбайтери все още гледа на хърватската си идентичност като на водеща, второто и третото поколение я осъзнават като равнопоставена на германската. За Роберт Булят това също е напълно естествено: "Майчиният ми език е хърватски, но на немски мога да се изразявам по-добре", казва той.

Съвместна платформа за комуникация

Този феномен е добре познат на Адолф Полегубич. Той е главен редактор на издаваното във Франкфурт списание "Ziva zajednica" /Жива общност/. Църковното издание е основано преди 30 години с целта да информира мигрантите за ставащото в Хърватската католическа църква в Германия. "Отдавна обаче доста от католическите хърватски общности се превърнаха в хърватски културни центрове", пояснява Полегубич. "Те работят както в религиозната сфера, така и в областта на хърватската култура и език".

Изследването на социоложката Инга Щампфер показва обаче, че хърватите са много хетерогенна група. Тъкмо затова списанието "Жива общност" се опитва да играе ролята на съвместна платформа за комуникация, на средство за размяна на мнения по обществени въпроси. Една част от списанието се списва на немски език: "Искаме да достигнем до различните поколения, но видяхме, че не можем да постигнем това само чрез хърватския език, защото по-младите говорят немски по-добре, отколкото хърватски", пояснява главният редактор Полегубич.

Хърватите в Германия се ползват със славата на добре интегрирани чужденци. Същевременно мнозина от тях държат на това да подчертават многообразната си идентичност. Според различни предположения в Германия има около 350 000 души с хърватски произход. Средно те са прекарали по 30 години в Германия и се числят към мигрантите с най-дълъг среден престой в страната. Независимо от това 225 000 от тях все още пазят и хърватския си паспорт. Това добре приляга към извода от студията на Инга Щампфер:"Хърватите показват, че не трябва непременно да се асимилираш, ако искаш да се интегрираш".

Разнообразни идентичности

Роберт Булят също живее в Германия от вече 25 години, но не се е отказал от хърватския си паспорт: "Никога не съм искал подобно нещо", казва той. След като завършва образованието си, той работи 13 години като електротехник, но през цялото време има друга мечта: "Всеки, който ме познаваше, виждаше, че това не е работа за мене. Още като бях на 13-14 години изпитвах желание да открия свой собствен ресторант. Това не се е променило и до днес", казва той. При осъществяването на тези планове, хърватският му паспорт не е бил пречка. Дори неговата банка, която иначе не отпуска пари за проекти, свързани с гастрономия, одобрила кредит, маскиран като заем за покупката на кола.

А и новата бизнес-идея на Роберт Булят не е свързана нито с Хърватия, нито с Германия: той е убеден, че времето на ресторантите "Балканска скара" е отминало и затова открива испански ресторант и винарна в Бон. Междувременно неговият ресторант е почти винаги пълен, без резервация почти не може да се намери място. Самият Булят не вижда противоречие в това, че той като хърватин е открил испански ресторант. Двойната му идентичност е факт, а всичко останало е чисто и просто модерна бизнес концепция.

Автор: Зоран Арбутина, Редактор: Бистра Узунова