Сините флагове с 12-те жълти звезди са вездесъщи в Загреб. Пред всяка обществена сграда в хърватската столица се развява символът на ЕС, като че ли страната вече е членка на общността. Югоизточноевропейската страна е обаче още далече от членството, въпреки предприеманите големи усилия в политиката, икономиката и администрацията.

"Членството на Хърватия в ЕС е приоритет номер едно за мен и за моето правителство", казва премиерът Иво Санадер от консервативния Хърватски демократичен съюз. А посещението на група германски журналисти по покана на Комисията на ЕС, добре настроеният правителствен ръководител тълкува като

"признак за скорошно присъединяване на Хърватия"

към евросъюза.

До есента на 2009 г. Санадер иска да са приключили текущите от 2005 присъединителни преговори. Дотогава все още ще тече мандата на сегашната комисия под председателството на Жозе Мануел Барозу и тази комисия възнамерява тази есен да представи пътна карта за преговорите с Хърватия. След това всички държави членки и Европейският парламент трябва да одобрят присъединяването, докато в самата Хърватия ще има референдум, така че страната би могла да стане член към 1 януари 2011 г.

За целта трябва да се приеме правилника на ЕС "Акви комюнотер" - фискалната, индустриалната и енергийната политика, конкуренцията, риболова, селското стопанство и стандартите за опазване на околната среда трябва да са в съзвучие с нормите на ЕС. Ето защо присъединителните преговори обхващат 33 глави.

Двете маловажни от тях - науката и научните изследвания и образованието и културата вече са закрити. Отворени са още16 глави, 7 предстоят да бъдат отворени скоро. По съвет на Комисията на ЕС Хърватия трябва до края на юли да изпълни условията за отварянето на 4 ключови глави: обществените поръчки, сигурността на храните, политиката по отношение на конкуренцията, а също така правораздаването и основните права.

"Ние плаваме сами, а не в група, както предишни кандидати за ЕС,

за нас преговорите са по-трудни",

знаят Санадер и главният му преговарящ Владимир Дробняк. Действително ЕС след приема на България и Румъния, на което сега се гледа като на прибързано, вдигна летвата по-високо. Отварянето и затварянето на повечето преговорни глави са обвързани с изпълнението на т.н. "бенчмаркс" /основни белези/. Тези жалони или етапни цели трябва да гарантират, законите да бъдат не само напасвани, а и действително осъществени на практика.

Така например в сферата на конкуренцията проблем е високо дотираното корабостроене. Корабостроителниците трябва до голяма степен да се откажат от държавното финансиране, да се преструктурират и да бъдат приватизирани.

По-трудни са осъществяване са изискванията на ЕС в борбата срещу корупцията.

"Корупцията е всекидневие тук,

част от хърватската култура и политика", казва депутатът от социалдемократическата опозиция Зоран Миланович.

Министърът на правосъдието Ана Ловрин обещава да се поправи: "Ориентираме се стриктно по критериите на "Трансперънси Интернешънъл", казва тя. Тази организация отрежда на Хърватия 64 място на корупционната скала.

"Хървация е с главата си в Европа, но краката й още са затънали в балканското блато", казва един западен наблюдател. Политическите елити са се посветили на присъединяването към ЕС, дали останалите в страната ще ги последват, тепърва ще си проличи.