"От седмица насам вълненията в клана Рашкови не секват. След като един от хората на Кирил Рашков прегази 19-годишно момче, разярената тълпа подпали имотите му. Това, което започна като местен конфликт, прерасна бързо в национална протестна вълна. Десните радикали се мобилизираха срещу 300-те хиляди роми" - така Шпигел онлайн обобщава случилото се в България в края на септември. Изданието допълва, че междувременно бащата на 19-годишната жертва апелира смъртта на сина му да не се използва за насъскване срещу ромите.

Богатият ром на бедна България

В публикацията четем още: "Рашков олицетворява идеалната представа за врага, тъй като обединява проблемите на България: той е богат в една страна, в която богатите са малцина, а в селските райони безработицата достига 90 процента. Той е смятан за корумпиран: с парите си е подкупвал политици и полицаи. А и принадлежи към малцинство, презирано от мнозина, включително от привържениците на дяснорадикалната партия Атака, на чиито гласове се опира в парламента правителството на министър-председателя Бойко Борисов.

Почти никой не знае как точно Рашков е финансирал пищните си вили и луксозните си коли. Той е бил съден за непрозрачни сделки и контрабанда още по времето на комунизма. Днес пък се занимава най-вероятно с наркотърговия и трафик на жени."

С коментар по повод протестите в България излиза и Нойе оснабрюкер цайтунг. В него четем: "Ескалиращите простести срещу ромите в България и Чехия хвърлят голяма сянка върху гражданските общества в източноевропейските страни. И върху техните правителства, неуспели да се справят с интеграцията на малцинството. Полицията нерядко се разсейва, когато тълпата, състояща се от националисти, десни екстремисти, футболни хулигани и рокери, се впусне в самоуправство, напада ромските семейства и пали домовете им. Останалата част от обществото също обичайно проявява към ромите дискриминационно отношение, и то още от училище - доколкото ромските деца се включват в образователната система.

Брюксел трябва да помогне, но не само с пари!

Понеже регулираният трудов пазар е затворен за ромите, те са изцяло зависими от социалните помощи и работата на черно. Което на свой ред подклажда завистта и омразата. Липсата на перспектива за ромите води до мизерия и гетоизация, подтиква десетки хиляди да се отправят на запад, мнозина да се хванат с дребна престъпност.

В такъв смисъл ситуацията на ромите е и проблем, който трябва да бъде разрешен от Европейския съюз. Не е достатъчно само да се отпускат пари за интеграционни проекти, още повече, че средствата в крайна сметка невинаги изпълняват предназначението си. От друга страна обаче и ромите трябва да покажат, че не злоупотребяват със социалната система и са склонни към интеграция", заключава Нойе Оснабрюкер Цайтунг.