Матиас фон Хайн с информация за цензурата в Китай.

Британският писател Джордж Оруел бе казал: Който контролира миналото, контролира и бъдещето, а който контролира настоящето, контролира същевременно и миналото. Китайското правителство е явно добре запознато с тази закономерност. В края на януари властимащите забраниха седмичника “Бингдиан” заради неудобни за режима публикации. Седмичникът бе поставил няколкократно под въпрос представянато на китайското минало в учебниците по история.

През последните две години от управлението на настоящия държавен глава Ху Цзинтао бяха забранени повече вестници и арестувани повече журналисти, отколкото през десетте години на управление на предшественика му. Голямо е разочарованието сред онези, които се надяваха на либерализация и демократизация чрез смяната на поколенията в политическата върхушка на Китайската Народна Република. Един от тези разочаровани е тайванската писателка и журналистка Лонг Ингтай, автор на публикации в забранения седмичник “Бингдиан”. В следствие на забраната Ингтай публикува следното отворено писмо, адресирано до президента Ху Цзинтао.

“Големи бяха надеждата и еуфорията след смяната на властта. Бяхме на мнение, че новият държавен глава ще е в състояние да въведе промени в Китай на 21-вото столетие, положителни промени, засягащи също медиите, свободата на печата. За жалост обаче ставаме свидетели на противополжното.”

Въпреки цензурата и репресиите, въпреки опасността за собствения живот, журналистите в Китай стават все по-смели. Това се дължи не на последно място на факта, че огромното количество публикации не позволява пълен контрол от страна на държавния апарат. Както например в случая на икономическия вестник в китайската провинция Хунан. Преди близо половин година вестникът съобщи, че местните власти прикриват информация за злополуки в мините чрез подкупи за журналистите, пристигнали на мястото на произшествието. В следствие на тази публикация вестникът бе забранен. Два месеца по-късно бива убит журналист в източнокитайската провинция Дзейянг. Причина за това е негова публикация, разкриваща критично работата на местните полицейски власти.

Тези и много други случаи разбуждат гнева на свободно мислещите китайски журналисти. Това ги прави по-самоуверени, по-смели в исканията и публикациите им, казва писателят Ю Джи.

“От известно време насам китайските журналисти се осмеляват да протестират не само вътре в системата на собствените издания, но и чрез интернет, чрез отворени писма до обществеността. По този начин те се надяват да привлекат вниманието на чуждестранните медии и да упражнят по този начин натиск върху китайското политическо ръководство. Това показва, че китайските журналисти се придържат към нов вид медийна култура, която до преди десет години би била немислима.”