Успоредно с кръвопролитните войни в Украйна, в няколко арабски страни и около ивицата Газа, в днешното глобално село се води и още една, необявена, но не по-малко жестока война: войната за ценностите. Достатъчно е човек да прочете коментарите дори само в българските интернет-форуми, за да си даде сметка за какво става дума: за сблъсък между модерното и предмодерното, за конфликт между бързо глобализиращия се свят, от една страна, и архаичните нагласи, с които живеят много хора, от друга. Не случайно имперската политика на Владимир Путин получава комплименти от най-различни посоки: в негово лице мнозина виждат не агресор и силов политик, който с лека ръка зачерква постиженията на дипломацията и международното право, а убеден патриот и истински лидер, който мобилизира руснаците около изконните им ценности. В глобалното село удари се сипят и върху така наречения „Западен свят”: заради двойните му стандарти, заради моралния му упадък, заради постмодерното anything goes. В света за пръв път има една обща трибуна, където равноправно съжителстват всевъзможни мнения. Вярно, голяма част от тях са глупави или некомпетентни, а друга част са продукт на целенасочена пропаганда, но независимо от това никой не бива да подценява тяхната енергия. И политиците вече се възползват от тази енергия - понякога с много грозни цели.

Сблъсъкът на две вселени

В германския вестник „Ди Цайт” журналистът Бернд Улрих стига до извода, че руският президент Путин е яхнал точно част от тези енергии. Според Улрих, конфликтите в Украйна и в Близкия изток могат да се интерпретират и така: Европа и САЩ не са ги предизвикали, но са техни катализатори и се превръщат в екран и обект на агресиите, които се развиват в тези конфликти. Както все по-православната Русия, така и ислямските държави имат епохален проблем с глобализацията, която поставя под въпрос техните култури и разобличава икономическата им несъстоятелност, пише авторът и припомня, че в същото време, макар и в съвсем различна плоскост, те имат проблем със секуларизацията, при тях липсва ясната граница между църква и държава, между вяра и политика. Жертва и саможертва, свещена мисия - това са всъщност религиозни категории, които наистина имат място единствено в религията, смята Улрих. „Но в днешна Русия и в ислямските държави от тях се прави политика и те се превръщат в истински експлозив. Тази тенденция може да се преодолее единствено по пътя на вътрешното развитие както в Русия, така и в арабските държави, което обаче Западът не може принудително да наложи.”

Западните общества няма как да избягат от религиозно-идеологическите атаки срещу тяхната собствена философия и социална организация, пише по-нататък авторът и припомня един известен цитат: „Много евроатлантически страни се отказват от моралните си принципи и от своите традиционни идентичности: национални, културни, религиозни, дори сексуални. Те водят политика, която поставя под един знаменател големите семейства и хомосексуалните партньори, вярата в бога и вярата в дявола”. Тези думи може да принадлежат на кой да е ислямист, но всъщност бяха изречени от Владимир Путин през септември 2013 година, далеч преди украинската криза. „Усещането на Путин за морално и културно превъзходство е не следствие от конфликта в Украйна, а негова първопричина. Западът - такъв, какъвто е днес - провокира до мозъка на костите им както ислямските, така и руските фундаменталисти. Толкова гей, толкова либерален, толкова нерелигиозен, но в същото време и толкова успешен икономически - те просто не могат да го проумеят. За тях е съвършено недостъпна мисълта, че западните общества са тъй успешни не въпреки своята толерантност, плурализъм, ако щете дори мекушавост, а именно поради тях. И така те стигат до заблудата, че Западът е обречен на провал и затова има смисъл да бъде атакуван. В случая наистина се сблъскват две вселени”, пише Улрих.

Похватите на пропагандата

Атаките срещу модерните западни общества са най-силни в интернет-форумите. Както припомня друг автор в същия вестник, пълната свобода на дискусиите във форумите си има висока цена. Защото там циркулират не само искрените мнения на потребителите, но и милиони пропагандни постинги, чиито автори се финансират от авторитарни режими като руския, например. „Една пиар-агенция, наета от Кремъл, в определени периоди плащаше по повече от милион евро месечно на близо 600 участници във форумите, които имаха за задача да манипулират общественото мнение, включително в немскоезичните форуми”, пише Йохен Вегнер на страниците на "Ди Цайт".