Кьолнският вестник "Експрес" пише:

Турция може да разчита на Германия. Обещанието, дадено от канцлера Шрьодер по време на посещението му край Босфора, беше пределно ясно. То не е гаранция обаче за скорошен прием на Турция в общността, защото все още има много открити въпроси. Все пак думите на канцлера са важни в един момент, когато на турците се гледа като на досадни молители пред портите на Брюксел. Само че онези, които чукат на портите не са варвари, а един народ с дълга култура и традиции. Дебатите за присъединяването към ЕС трябва да се водят с по-малко емоции. От определящо значение за членството трябва да бъдат само железните критерии, които се отнасят за всички кандидати.

По-нюансирано е становището на друг кьолнски вестник, "Кьолнише рундшау":

Докато шефката на опозицията Ангела Меркел предлага така нареченото привилегировано партньорство, канцлерът Шрьодер дава на турците големи надежди за започване на преговори. Алтернативите изглеждат ясни - но само изтлеждат и нищо повече. Меркел знае, че ако иска да стане канцлер през 2006 тя ще трябва да коригира становището си и да се впише в линията на Брюксел. Позицията, която зае наскоро в Анкара, е продиктувана впрочем и от вътрешнополитически съображения. Само че и думите на Шрьодер визират ценения от социалдемократите избирателски потенциал на турската общност в Германия. Ако Шрьодер искаше да бъде наистина честен към турското правителство, той трябваше да напомни, че преговорите може и да се провалят. Турция е далеч от европейска зрялост.

"Манхаймер морген" отбелязва:

Шрьодер си оставя все пак една вратичка. Фактически той огласява само общоизвестни неща - ако Турция издържи изпита, ще бъде приета. В това отношение и Ангела Меркел не може да промени нищо - поне докато е в опозиция. Ясно е обаче, че засега Турция изобщо не изпълнява изискванията на Брюксел. Нима всичко е само едно шоу? Не, тъй като Шрьодер подминава обстоятелството, че решението за започване на преговори винаги е и политическо решение. Само затова прогнили държави като Румъния и България могат да се надяват на скорошен прием - макар че в икономическо отношение играят в окръжната лига. Именно на това разчитат и реформистите в Анкара.

По същата тема мнението на "Нойе вестфелише":

Реформите не са им по сърце на ръководителите в Анкара. Демокрацията и човешките права се институционализират, за да влезе Турция в общността, а не заради универсалната им стойност. За да бъдат наистина достоверни, турците би трябвало да проявят искрен интерес към свободата, правовата държава, демокрацията и модерните стопански структури. Още от сега проектът за интегрирана Европа застрашава да се провали, тъй като хората не са убедени, че искат да бъдат част от нея. Затова приятелските заявления на Шрьодер в Анкара не доближават Европа нито на йота.

И накрая гледната точка по темата на "Офенбургер тагеблат":

Засега Турция не е узряла за ЕС. Липсва й много, що се отнася до спазването на човешките права и вкореняването на демократичните принципи. Само че онзи, който иска да форсира положителните промени в Турция, трябва да избере варианта "промяна чрез сближение". Впрочем именно по този начин Западът издуха комунизма; защо да не вкара в строя и вдъхващите такъв страх ислямски фундаменталисти? Членството в ЕС ще лиши ислямските радикали от тяхната база.