Към малцинствата българските медии вече рядко използват езика на омразата. И това е добре! Лошото е обаче, че в медиите тези малцинства се появяват непропорционално и изкривено, а журналистите открай време ги „връзват” за едни и същи теми. Такива са част от констатациите на правозащитниците от Българския хелзинкски комитет (БХК).

„Престъпници”, „сепаритисти”...

Според официалната статистика около 15 на сто от българите се самоопределят като малцинства - 9.6% като турци, 4.6% като роми, 0.86% като евреи, 0.20% са арменците, 0.20% са власите, 0.10% са македонците. Но ако човек чете български вестници, ще остане с впечатление, че в България няма други групи, освен тези на турците, циганите и евреите, чат-пат се споменават арменците и хронично подозрителните „сепаратисти” - македонците. Власите, помаците, каракачаните, гърците – тях сякаш ги няма.

Когато се занимават с малцинствата, медиите рядко представят тяхното всекидневие или групов характер и манталитет. На българския иноформационен пазар сякаш се харчи друго: малцинствата и политиката, малцинствата и престъпността, малцинствата и мизерията. Вижте какво е положението с двете най-големи малцинствени групи – турците и ромите. Когато стане дума за първите, вниманието се фокусира върху политически маневри и събития или върху необяснимото богатство на Доган. Етикетите за вторите са още по-добре познати: престъпност, социално дъно, мизерия, злоупотреби с помощи и пр.

Две трети от публикациите за турците в България се отнасят до събития, произведени от ДПС, сочи изследване на БХК. А всяка четвърта от десет публикации представя ромите като престъпници. ”Крадливи цигани кършат черешите в Горубляне”, “Мангали опнаха катун насред столицата”, “Циганин наръга полицай с нож”, “Циганин педофил заловен”… - това са само някои от вестникарските заглавия от последните години.

Уви, този тип журналистика робува на вулгарната нужда от сензации. Често липсата на интересни новини кара медиите да залагат на шокиращо съдържание, което освен всичко друго внушава, че – видите ли – всичко това е удар върху националната гордост на българите.

Как да гледаш някого с гърба си?

Така, волно или неволно, медиите създават изкуствен враг на прословутия тъй наречен "национален интерес" и в стремежа си да изиграят ролята на популярен герой направо разкъсват с думи този враг. В тази поза журналистите почти винаги забравят да отворят дума за произхода, примерно, на конфликта роми-българи. Те рядко търсят сметка и на държавата, която предпочита да се крие зад смокиновия лист на популизма и загрижеността, вместо да дава решения за социалните проблеми на малцинствата.

Разбира се, факт е, че през последните години българската преса промени лексиката си .“Речта на омразата” излиза от употреба. За съжаление окастрената тематика си остава, жанровите и стилистични инструменти също са си старите, а да анализира и да се вглъбява рядко някой ще се сети. Ето защо и до днес медийният и реалният образ на малцинствата в България не съвпадат. Така публиката изпада в кривогледство и просто няма как да види истинския свят на малцинствата. А още по-малко да го хареса.